— Ще повдигна въпроса пред управата — по момчешки се ухили той. — Изрично поръчах да не вали по време на целия ми престой.
— Ще предам желанието ви на метеорологичното бюро на Би Би Си, за да видят какво могат да направят — отвърна на усмивката му тя.
Също като по-старите и по-придирчиви швейцарски банки, които отвън съвсем не приличат на места за бизнес, «Сейнт Джеймс Белгрейвия» не приличаше на хотел, а по-скоро на голяма, добре поддържана къща. Сградата бе построена в английски архитектурен стил от XVIII век и имаше прозорци с оловни рамки и дебели каменни стени. На фасадата нямаше дори табелка, която да рекламира присъствието му. В голямото фоайе имаше бюро, три кресла с тъмночервена тапицерия и ниска маса от черешово дърво. Шкафът под огледалото с позлатена рамка съдържаше кристални гарафи и чаши и отличителната зелена бутилка «Дом Периньон» в сребърна кофичка с лед.
Човек трябваше да има пари, за да разбере, че подобни хотели съществуват, и още повече пари, за да нощува в тях.
Халид се усмихна сдържано. Знаеше, че Сири не само му е запазила билет в първа класа за полета от Обединените арабски емирства, но е уредила и хотела, и лимузината от летището. Така тя го глезеше и показваше обичта си, за която той беше напълно наясно.
— Господин министър, не бих искала това от вас — с извинителен тон каза администраторката, — но тъй като досега не сте отсядали при нас, трябва да погледна паспорта ви.
Худари извади документа от джоба на сакото си и го разтвори. Тя преписа каквото и бе необходимо и му го върна, като се усмихна.
— Много ви благодаря, господин министър. Пиколото вече трябва да е занесъл багажа ви в стаята и ако желаете, ще го разопаковаме. Настанен сте в стая номер седем. Алфред ще ви заведе.
Халид се качи в апартамента си и отпрати двете пикола, без да им позволи да разопаковат куфарите му. Забеляза, че те не изчакаха за бакшиш, и отново се усмихна. Подобни хотели не безпокояха гостите си с такива прозаични неща като изразяване на благодарност в пари, но Халид беше сигурен, че да го заведат до стаята му, вероятно струва повече, отколкото дядо му е спечелил през целия си живот. Той се изкъпа, избръсна се и излезе. Лимузината го чакаше, както бе поръчал.
— «Савой» — каза Худари на шофьора от Антилските острови и се облегна на меката кожена седалка на черния даймлер.
Успяха да си проправят път през натовареното движение за рекордно време — нещо забележително за такава голяма кола — и скоро поеха по уличката, водеща към вероятно най-известния хотел в света.
Като се имаше предвид красивата му външност и способността му да рецитира десет хиляди реда любовна поезия, не беше изненадващо, че Тревър Джеймс-Прайс разговаря с най-привлекателната жена в американския бар на «Савой». Двамата седяха на бара обърнати един към друг в интимната поза на тайни любовници. Халид се приближи до тях и чу смеха и — приятен, звънлив и сексапилен.
— Ето къде си бил, Тревър. Другите надзиратели те търсиха из целия град, след като разбрахме, че си напуснал лудницата, без да си вземеш лекарствата. — Халид можеше да си позволи да се върне към ученическите шеги с Прайс.
Джеймс веднага вдигна глава. Пясъчнорусите му коси се развяха над челото като крило на птица. Очите му заблестяха от удоволствие. Двамата радостно стиснаха ръце.
— Халид, запознай се с Милисънт Грей. Мили, това е багдадският крадец Халид Худари. — Тревър млъкна за миг, когато Халид се ръкува с жената. — А сега, ако ни извиниш, трябва да говоря с него за взривяването на парламента. Ще се срещнем в девет в «Лез Амбасадьор».
Тя стана, докосвайки Тревър, а после се усмихна на Худари и излезе от заведението. Десетина мъже обърнаха глави да я погледнат.
— «Лез Амбасадьор», а? Мислех, че си разорен — закачливо подхвърли Халид.
— Какво да кажа. Тя ме покани. — Тревър изпи остатъка от газираната си вода и кимна на бармана да донесе още две. — Радвам се, че успя да дойдеш на първата си среща на ОПЕК като министър на петрола.
— За малко да не дойда — мрачно отбеляза Халид.
— Така и предположих. Искаш ли да говориш за това?
— Не. Или гоня вятъра, или ще ме отвеят. — Халид поклати глава.
— Ами, в края на краищата, може да отидеш в ада. Разбрах какво замисля Руфти заедно с иракчаните и иранците. Ако осъществят намеренията си, чекът от сто хиляди долара, който каза, че си написал, няма да си струва хартията. — Преди Худари да успее да реагира, Тревър продължи: — Най-после намерих човек, който се разприказва пред мен, саудитски принц. Каза, че Руфти го изнудва и иска да види негодника мъртъв. Кралската особа, изглежда, е уморен от шантажа заради екзотичните си предпочитания към удоволствията. Миналата година Руфти се е срещнал в Истанбул с бивш агент на КГБ на име Иван Кериков на яхтата на принца. Научих, че оттогава този Кериков се е свързал с иракчаните и иранците няколко пъти. Предположих, че всички са замесени в някаква мръсна история, затова подкупих сервитьор в ресторанта, където Руфти и партньорите му се видяха снощи. Той сложи миниатюрен касетофон под масата им.
