— И? — подкани го Халид, когато Тревър млъкна за драматичен ефект.
— Поради икономическия натиск на американското изявление, иракчаните и иранците са се споразумели да загърбят религиозните си различия в името на нещо по-висше, по-точно сметките им в швейцарски банки. С помощта на ОАЕ те се опитват да превземат целия Персийски залив. Както ти е известно, Иран, с малко помощ от Емирствата, може да затвори пролива Ормуз за движение по море на танкери и бойни кораби. И след това, с армия от десет милиона души и с химични и биологични оръжия, за каквито инспекторите от ООН не подозират, Ирак и Иран ще превземат Кувейт и част от Саудитска Арабия, преди някой да разбере какво става.
— Абсурд. Американците ще реагират мигновено. НАТО ще ги подкрепи. Войната в Персийския залив ще се повтори.
— Мислиш ли? — Тревър повдигна вежди в недоумение. — Когато през 1990 година нападна Кувейт, Саддам допусна само една грешка. Той не предполагаше, че на американските войници ще бъде позволено да използват Саудитска Арабия като база за ответни удари. Ако си спомняш, саудитите едва се съгласиха да пуснат чужди войски на Арабския полуостров. Вие, смрадливите арабески, сте са много докачливи по въпроса кой може да стъпва на свещените земи. Саддам нямаше да спре пред саудитската граница, ако знаеше, че американците ще получат базите там. Този път обаче можеш да се обзаложиш, че танковете му няма да спрат, докато не стигнат до центъра на Рияд. Нещо повече, въпреки уверенията на президента Буш в противното, войната в Персийския залив се води заради петрола и нищо повече. Американците не се интересуват от положението на кувейтския народ. Допреди войната американците вероятно са мислели, че Кувейт е вид плод. Никакви възвишени принципи и морално призвание, а само добра, разумна икономическа политика. След десет години на Америка няма да и пука за петрола. Ще врътнат кранчето и Близкият изток ще рухне. Ако иракчаните и иранците се опитат да направят нещо заедно, американският Конгрес ще каже: «Много важно.» — Тревър започна да говори с подигравателен американски акцент. — «Нека хранещите се със смокини пясъчни негри се избиват помежду си, колкото искат. Това вече не ни засяга» — ще рече някой сенатор от Юга. Съединените щати няма да изпратят войски да се бият заради кауза, която не бърка в американските портфейли. И без това вероятно няма да могат да направят нищо, ако Саудитска Арабия е разделена на две от иракските войски, а Ормуз е затворен от бойните кораби на Иран и ОАЕ. Няма да имат тактическо присъствие в региона. Ще трябва да използват летища в Турция и Кипър и коалиционни самолети, а базираната на земята щурмова сила, събрана в Западна Анадола, ще се изправи пред непристъпните планини, които от хилядолетия спират армиите.
Няма да имат шанс, каквото и количество «умни» бомби и изтребители «Стелт» да използват. Не, приятелю мой, войната в Персийския залив няма да се повтори. Замисли се и върху следното: ако Иран и Ирак контролират Персийския залив с помощта на марионетен режим в ОАЕ, може да се обзаложиш, че плочките на доминото ще започнат да падат. Йордания, Сирия и дори Израел може да бъдат погълнати веднага щом шумотевицата заглъхне.
Халид се дръпна назад, сякаш го бяха ударили. Казаното от Тревър беше напълно възможно. Определящият принцип в политиката на Съдинените щати в Близкия изток беше осигуряването на несекващ поток петрол от Персийския залив. Премахнеше ли се тази потребност, регионът изгубваше значението си. Американците наливаха милиарди долари в Ориента под формата на военни заеми в опит да поддържат равновесие на силите между двете страни. Обикновено тези опити бяха едностранчиви и несръчни и създаваха диктаторите, от които Съединените щати се страхуваха. Но въпреки всичко петролът бе текъл в продължение на петдесет години само с няколко незначителни засечки.
Без необходимостта от петрол Америка нямаше интереси към политиката в Близкия изток. Щатите можеха да дрънкат оръжия и да прокарат няколко осъдителни резолюции в ООН, но нямаше да пристъпят към действие. Историята беше изпълнена с войни. Повечето учебници изтъкваха причините и последиците от тях, сякаш войната беше вододел в развитието на цивилизацията. Без изключение всички бяха водени за икономическа печалба.
— Виждам една голяма грешка в начина ти на разсъждение — най-после проговори Халид. — ОАЕ никога няма да се присъединят към Иран и Ирак, ако тези страни решат да нападнат Кувейт или Саудитска Арабия.
Тревър притежаваше свръхестественото умение на училищен директор да смазва човек само с поглед.
— Като изключим великите демокрации, средностатистическата продължителност на живота на управляващите правителства в повечето държави е около осем години. ОАЕ съществуват от трийсет и мисля, че времето ви може би е изтекло.
— Имаш предвид Руфти?
— Точно така.
— Говорих по този въпрос с принца и трябва да се съглася с неговата оценка. Може и да си прав за Руфти, но до реалната заплаха остават няколко години, повече от достатъчно време да се справим с него.
