— И така, сега какво? — запитах. — Това ли е начинът ти да компенсираш липсата на майчински грижи?
— Това е начинът ми да ти помогна да се освободиш малко от озлоблението си. Откакто дойдох, се държиш предизвикателно. Искаш да се бием? — Първият й удар ме улучи в рамото. — Тогава ще се бием. Едно на нула за мен.
— Точка за теб — признах, като се отдръпнах назад. — Не искам да се бием. Само се опитвах да говоря с теб.
— Не бих нарекла заяждането ти пред класа разговор. Две на нула за мен.
Изсумтях недоволно. Когато започнах да тренирам с Дмитрий, му се оплаках, че не е справедливо да се бия с някой, който е с две глави по-висок от мен. Той ми изтъкна, че може да се наложи да се бия срещу много стригои, всеки от които ще е по-висок от мен, и че си остава в сила старото правило: височината няма значение. Понякога си мислех, че той ми дава фалшива надежда, но сега, съдейки по изпълнението на майка ми, започвах да му вярвам.
Всъщност никога не се бях била с някой по-нисък от мен. Като едно от малкото момичета в клас аз бях свикнала с мисълта, че винаги ще съм по-ниска и по-слаба от противниците си. Ала майка ми беше още по-ниска, обаче дребното й тяло несъмнено беше изтъкано единствено от стегнати мускули.
— Просто притежавам уникален стил за комуникация, това е всичко — обясних й аз.
— По-скоро си в плен на някаква тийнейджърска заблуда, че през последните седемнадесет години ти е причинена несправедливост. — Този път ударът й улучи бедрото ми. — Три на нула за мен. На практика животът ти не е бил по-различен от този на всеки друг дампир. Всъщност дори е бил по-добър. Защото можех да те изпратя да живееш с някоя от моите братовчедки. Искаш ли да бъдеш кървава курва? Това ли искаш наистина?
Терминът „кървава курва“ винаги ме е карал да потръпвам. Обикновено се използваше за самотните майки сред дампирите, които решаваха да отгледат децата си, вместо да станат пазители. Тези жени често завързваха краткотрайни любовни романси с мъже морои, заради което биваха презирани, въпреки че нямаха друг избор, защото мъжете морои обикновено сключваха брак с жени морои. Изразът „кървава курва“ произлизаше от факта, че някои от жените дампири позволяваха на любовниците си морои да пият кръвта им по време на секс. В нашия свят само хората, така наречените захранващи, даваха кръвта си на мороите. Но ако го направи жена дампир, се смяташе за мръсно и извратено, особено докато се люби. Подозирах, че само малка част от жените дампири наистина го вършеха, но въпреки това бяха лепнали обидното прозвище на всички жени дампири. Аз бях давала от кръвта си на Лиса, докато бяхме избягали. И макар че тогава нямаше друг начин, все още се чувствах донякъде опозорена и изпитвах срам.
— Не. Разбира се, че не искам да съм кървава курва. — Сега вече дишах тежко. — Пък и не всичките са такива. Има съвсем малко, които наистина заслужават да ги наричат така.
— Те сами са си виновни да ги смятат за такива — изръмжа майка ми. Ловко успях да избегна поредния й удар. — Те би трябвало да изпълняват дълга си като пазители, а не да се излагат и да стават мимолетни любовници на мороите.
— Но те поне отглеждат децата си — изпръхтях аз. Искаше ми се да го изкрещя в лицето й, но трябваше да си пестя въздуха в дробовете. — Нещо напълно непознато за теб. Освен това нима ти не си същата като тях? Не виждам венчална халка на пръста ти. Не си ли била и ти мимолетна любовница на баща ми?
Лицето й се вкамени, което бе доста красноречиво предупреждение, особено след като вече бе започнала да бие дъщеря си.
— Това — заяви тя сковано — е нещо, за което ти не знаеш нищо. Четири на нула за мен.
Трепнах от силния удар, но иначе бях щастлива, че съм я засегнала толкова надълбоко. Нямах представа кой е бил баща ми. Знаех само, че е бил турчин. Може и да съм наследила чувствените форми и красивото лице от майка си — макар че най-самодоволно бих могла да заявя, че в момента моите са много по-готини от нейните, — обаче цветовете бяха от баща ми. Говоря за леко мургавата си кожа, черната коса и черните очи.
— И как се е случило? — продължих да разпитвам. — Да не си била на поредната важна мисия в Турция? И си го срещнала насред някой от местните пазари? Или е било нещо по-долно? Или пък, според теорията на Дарвин, си избрала този, който ти се е сторил най-подходящ да предаде войнските ти гени на потомците ти? Искам да кажа, че ми е напълно ясно, че си ме родила, защото е било твой дълг. Затова предполагам, че си се постарала да осигуриш на кастата пазители най-качествения екземпляр.
— Роузмари — предупреди ме тя през стиснати зъби, — млъкни поне веднъж в живота си.
— Защо? Да не би моето съществуване да хвърля петно върху скъпоценната ти репутация? И за теб важи това, което ми каза преди малко: и ти не си по-различна от всяка друга жена сред дампирите. Защото просто си го изчукала и…
