— О — заговори той с подигравателен тон, — значи ще ни връчиш тояги и колове и ще ни изпратиш на бой?
Таша сви рамене.
— Със сигурност бих го направила, ако това ще помогне, Андрю. — По красивите й устни заигра лукава усмивка. — Но има и други оръжия, които можем да се научим да използваме. Такива, каквито пазителите не владеят.
Изражението на лицето му красноречиво подсказваше колко налудничава му се струваше идеята. Завъртя очи.
— О, така ли? Какви например?
Усмивката й се разшири още повече.
— Като това например.
Тя махна с ръка и пуловерът, който той бе остави на стола, избухна в пламъци.
Той изкрещя от изненада, хвърли пуловера на пода и взе да го тъпче.
Присъстващите онемяха за миг. Сетне се чу как всички вкупом си поеха дъх. И тогава… настъпи хаос.
Присъстващите се изправиха и разкрещяха, всеки искаше мнението му да бъде чуто. Но повечето смятаха едно и също: Таша грешеше. Крещяха й, че е полудяла. Че като предлагала да се изпращат морои да се бият заедно с дампирите срещу стригоите, тя само ускорявала изтребването на двете раси. Дори допускаха, че има нещо гнило зад плана на Таша — че не се знаело дали пък не действала като таен сътрудник на стригоите.
Дмитрий се изправи. Наблюдаваше с отвращение хаоса наоколо.
— Можете да си тръгвате. Тук нищо разумно няма да се случи.
Двамата с Мейсън се надигнахме, но той поклати глава, когато понечих да последвам Дмитрий навън.
— Ти върви — каза ми Мейсън. — Аз искам да проверя нещо.
Погледнах към изправените, крещящи хора. Свих рамене.
— Успех.
Не можех да повярвам, че бяха изминали няколко дни от последния ми разговор с Дмитрий. Като излязох с него в коридора, имах чувството, че оттогава са минали години. Беше фантастично да прекарам последните два дни само в компанията на Мейсън, но като видях отново Дмитрий, пак ме връхлетяха предишните ми чувства. Внезапно Мейсън започна да ми изглежда като недорасъл хлапак. Върна се болката заради ситуацията с Таша и глупави думи изскочиха от устата ми, преди да се усетя.
— Не трябва ли да си там и да защитиш Таша? — попитах. — Преди тълпата да й се нахвърли? Тя може здравата да си изпати, задето използва магията по този начин.
Той повдигна вежди.
— Тя може сама да се погрижи за себе си.
— Да, да, защото владее страхотно каратето и магията. Ясно ми е. Просто си мислех, че след като ще ставаш неин личен пазител и така нататък…
— Откъде си чула това?
— Имам си свои източници. — Кой знае защо не ми се струваше готино да му кажа, че съм го научила от майка ми. — Вече си го решил, така ли? Искам да кажа, че звучи страхотно, а освен това ще имаш и някои дребни облаги…
Той ме изгледа хладно.
— Това, което се случва между нея и мен, въобще не е твоя работа — сряза ме той.
Думите между нея и мен сякаш ме прободоха. И както често се случва, когато ме наранят, гневът и болката взеха връх.
— Е, сигурна съм, че вие двамата ще бъдете щастливи заедно. Тя е точно твой тип — зная колко много харесваш жени, които не са на твоите години. Искам да кажа, че тя е с шест години по-стара от теб, нали не греша? Или седем? Аз пък съм със седем години по-млада от теб.
— Да — рече той след няколко мига тишина. — Така е. И с всяка секунда от този разговор доказваш колко си незряла.
Брей. Челюстта ми едва не удари в пода. Дори и собствената ми майка не ме беше наранявала толкова зле. Съвсем за кратко, колкото за един удар на сърцето, ми се стори, че съзрях искра на съжаление в очите му, сякаш той също е осъзнал колко груби са думите му. Но този миг отмина и лицето му отново доби твърдо изражение.
— Малък дампир — чух внезапно един глас наблизо.
Бавно, все още зашеметена, се обърнах и видях Ейдриън Ивашков. Той ми се усмихна, след което леко кимна на Дмитрий. Подозирах, че лицето ми пламти. Каква част от разговора ми с Дмитрий бе чул Ейдриън?
Той вдигна ръка в небрежен жест.
— Не искам да прекъсвам нещо. Само ми се ще да поговоря с теб, когато имаш време.
Искаше ми се да кажа на Ейдриън, че не разполагам с никакво време за игричките му, но още ме болеше от думите на Дмитрий, който тъкмо в този миг гледаше крайно неодобрително към Ейдриън. Подозирах, че и той, както всички останали, беше чувал за лошата репутация на Ейдриън. Много добре, казах си. Внезапно ми се прииска да го накарам да ревнува. Исках да го нараня толкова силно, колкото и той ме бе наранил преди малко.
Преглътнах болката и пуснах в действие прочутата си усмивка — убиец, която не бях използвала от доста време. Приближих до Ейдриън и отпуснах ръка на рамото му.
— Точно сега имам свободно време. — Кимнах на Дмитрий и поведох Ейдриън напред, като вървях плътно до него. — По-късно ще се видим, пазител Беликов — обърнах се и продължих нататък.
Тъмните очи на Дмитрий ни проследиха с каменно изражение. Аз обаче рязко се извърнах и повече не погледнах назад.
— Не си падаш по по-възрастни, така ли? — попита ме Ейдриън, когато останахме сами.
— Само си измисляш разни работи — казах му аз. — Очевидно зашеметяваща ми красота ти е замъглила ума.
Той се засмя с приятния си смях.
— Напълно е възможно.
