Посочих към документите пред нея, закрепени върху клипборда.
— Кой още е бил убит?
Тя смръщи раздразнено чело.
— Фамилията Дроздов.
— Но кой още?
— Роуз, нямаме време…
— Имали са прислуга, нали? Дмитрий спомена и за онези, които не били от кралските фамилии. Кои са те?
Отново отбелязах колко е изтощена. Явно приемаше много тежко тази загуба.
— Не зная всичките имена. — Набързо прелисти няколко страници и ги обърна към мен. — Ето ги тук.
Прегледах списъка. Сърцето ми замря.
— Добре — казах й. — Благодаря.
Лиса и аз ги оставихме да се занимават с тяхната работа. Искаше ми се да можех да помогна с нещо, но пазителите изпълняваха задълженията си умело и ефективно. Не се нуждаеха от новобранци да им се мотаят в краката.
— За какво беше всичко това? — полюбопитства Лиса, след като се запътихме обратно към главната сграда.
— За персонала на фамилията Дроздов. Нали майката на Мия работи за тях…
Лиса ахна.
— И какво?
Въздъхнах.
— И нейното име е в списъка.
— О, Господи. — Лиса се закова на място. Впери поглед в пространството и примигна, за да спре напиращите сълзи. — О, Господи — повтори.
Пристъпих пред нея и отпуснах ръце върху раменете й. Тя цялата трепереше.
— Успокой се, Лис. — Страхът й достигаше до мен на вълни, вцепеняващ страх. Шок — Всичко ще се оправи.
— Ти ги чу — промълви тя. — Някъде там вилнее банда организирани стригой, която ни напада! Колко са на брой? Няма ли да дойдат и тук?
— Не — заявих твърдо. Разбира се, нямах никакви доказателства за увереността си. — Тук сме в безопасност.
— Бедната Мия…
Нямаше какво да кажа. Смятах Мия за абсолютна кучка, но не бих пожелала подобно нещо никому, дори и на най-злия си враг, който, формално погледнато, беше именно тя. Но тутакси се поправих. Мия не беше най-злият ми враг.
Не ми даде сърце да оставя Лиса сама през остатъка от деня. Знаех, че никъде в хижата няма спотаени стригои, но инстинктите ми на пазител бяха много силно развити. Пазителите трябваше да бдят над техните морои. Както обикновено, се безпокоях, че тя е объркана и разстроена, заради това направих всичко по силите си, за да я успокоя и разсея тревогите й.
Другите пазители също успокояваха поверените им морои. Не ги следваха неотлъчно, но подсилиха охраната в хижата и поддържаха непрекъсната връзка с пазителите от мястото на атаката. През целия ден не престанаха да си обменят сведения, изобилстващи със страховити подробности, както и с догадки за местонахождението на бандата от стригой. Но, разбира се, малко от това споделяха с нас, новаците.
И докато пазителите се стараеха да направят всичко, което бе по силите им, мороите се занимаваха — за нещастие — само с това, което умееха най-добре: да говорят.
При толкова много морои от кралски фамилии в курорта, както и на други влиятелни морои, същата нощ бе организирано общо събиране, за да обсъдят случилото се и какво да правят за в бъдеще. Сбирката нямаше официален характер — мороите си имаха кралица и управляващ съвет за взимане на важни решения. Всички обаче знаеха, че мненията, изказани на това събрание, ще достигнат по командната верига до най-висшестоящите. Бъдещата ни сигурност до голяма степен щеше да зависи от това, което ще се дискутира на това събиране.
Проведоха го в огромната банкетна зала в хижата, където имаше подиум и много столове. Въпреки деловата атмосфера се усещаше, че залата е била проектирана за съвсем други срещи, а не за обсъждане на последиците от кървави кланета и методите за защита от тях. Килимът беше страхотно скъп — кадифен, украсен със сложно преплетени цветя, но предимно в сребристо и черно. Столовете бяха изработени от черно полирано дърво, с високи облегалки, очевидно предназначени за пищни празненства. По стените висяха портрети на отдавна умрели знатни особи от кралските фамилии на мороите. За кратко се зазяпах в един от тях, на някаква кралица, чието име ми бе напълно непознато. Беше облечена в старомодна рокля, с прекалено много дантела за моя вкус, и светлорусата й коса беше също като на Лиса.
Събирането се ръководеше от непознат за мен мъж, изправен на подиума. Повечето от представителите на кралските фамилии бяха насядали на най-предните редове. Всички останали, включително и ние, учениците, заемахме местата отзад, кой където намери. Кристиан и Мейсън вече се бяха присъединили към мен и Лиса и тъкмо щяхме да се запътим към задните редици от столове, когато Лиса поклати внезапно глава.
— Отивам да седна отпред.
Ние тримата я изгледахме изумено. Бях прекалено сащисана от думите й, за да проникна в мислите й.
— Вижте — посочи ни тя. — Всичките кралски особи са седнали там, разпределени според фамилиите си.
Беше истина. Членовете на отделните кланове се бяха събрали на групи: фамилиите Бадика, Ивашков, Зеклос и прочие. Таша също седеше там, но сама, по-настрани. Освен нея от нейния род Озера тук присъстваше само Кристиан.
— Трябва да съм там, сред тях — настоя Лиса.
— Никой не очаква това от теб — изтъкнах аз.
— Длъжна съм да представлявам рода Драгомир.
— Това е само сборище от глупави царедворци — изсмя се презрително Кристиан.
