Тя проследи погледа ми. Ейдриън бе застанал в противоположния край на помещението сред група момичета по бански, доста по-изрязани от моя. Една от тях беше с модел на дизайнерката Бетси Джонсън7, които бях видял в едно списание. Въздъхнах и се огледах наоколо.
Междувременно вече всички бяхме във водата. Толкова беше гореща, че имах чувството, че съм се озовала в казан за варене на супа. Сега, след като Лиса се бе убедила, че отношенията ми с Ейдриън са съвсем невинни, можех да насоча вниманието си към разговора на останалите от нашата група.
— За какво си говорите? — прекъснах ги аз. Така беше много по-лесно, отколкото да ги слушам и да се напрягам да схвана за какво ставаше дума.
— За събранието — заяви Мейсън възбудено. Очевидно беше превъзмогнал раздразнението, че постоянно ме виждаше в компанията на Ейдриън.
Кристиан се беше настанил в една тясна плитчина в басейна, а Лиса се бе сгушила до него. Преметнал собственически ръка през раменете й, той се изпъна, за да се отпусне по гръб до ръба на басейна.
— Твоето гадже иска да поведе цяла армия срещу стригоите — осведоми ме Кристиан. По начина, по който го каза, можех да се закълна, че се опитваше да ме провокира.
Изгледах Мейсън въпросително. Не си струваше усилието да опровергавам определението „твоето гадже“.
— Хей, та нали тъкмо твоята леля го предложи — припомни Мейсън на Кристиан.
— Тя каза само, че трябва да намерим стригоите, преди те да намерят нас — парира Кристиан. — Не е настоявала новаците да се бият. Това го предложи Моника Шелски.
Появи се една сервитьорка с поднос с напитки. Бяха поднесени в елегантни кристални чаши с високи столчета със захаросани ръбове. Подозирах, дори почти бях убедена, че напитките съдържат алкохол, но се съмнявах, че ще се наложи някой от поканените на купона да доказва, че не е малолетен. Нямах представа какви бяха тези питиета. Повечето от досегашния ми опит с алкохола се ограничаваше само до някоя и друга евтина бира. Взех си една чаша и се извърнах към Мейсън.
— Мислиш ли, че идеята е добра? — попитах го. Отпих предпазливо от чашата. Като пазител, макар и още обучаващ се, бях длъжна винаги да съм във форма и нащрек, само че тази вечер отново ме бе обзело бунтарско настроение. На вкус напитката ми заприлича на пунш. С примес от сок от грейпфрут. И още нещо сладникаво, може би ягоди. Продължавах да съм убедена, че съдържаше алкохол, но не ми се струваше толкова силен, че да ми замае главата.
Скоро се появи още една сервитьорка с поднос с храна. Огледах го набързо и не открих нищо познато. Имаше нещо, смътно наподобяващо гъби, напълнени със сирене, като и някакви дребни хапки, намазани с нещо, наподобяващо пастет. Като заклета месоядка аз се пресегнах за едно от тези лакомства, решила, че няма да е зле да ги пробвам.
— Това е фоа гра — обясни ми Кристиан, с онази усмивка, която никак не харесвах.
Изгледах го предпазливо.
— Какво е това?
— Не знаеш ли? — Тонът му беше самонадеян и може би за пръв път в живота си звучеше като особа от кралска фамилия, благоволяваща да сподели елитарните си познания с някой по-нисш. Сви рамене. — Възползвай се от шанса да разбереш. Опитай го.
Лиса въздъхна с раздразнение.
— Това е гъши дроб.
Моментално си дръпнах ръката. Сервитьорката отмина, а Кристиан се засмя. Измерих го с един от прочутите си кръвнишки погледи.
Междувременно Мейсън все още обсъждаше въпроса ми, дали е добра идеята новаците да се бият в истински битки преди дипломирането си.
— Какво толкова правим ние? — попита той с възмутен тон. — Какво правиш ти? Тренираш всяка сутрин заедно с Беликов. И какво ти помага това на теб? Или на мороите?
Какво ми помага ли? Кара сърцето ми да препуска и изпълва мозъка ми с неприлични мисли.
— Ние още не сме готови — настоях аз.
— Остават ни още само шест месеца до дипломирането — заприглася ми Еди.
Мейсън кимна в знак на съгласие.
— Да. Но колко още ще научим за тези месеци?
— Много — заявих, като се замислих за това, колко бях научила от уроците на Дмитрий. Допих питието си. — Освен това къде е границата? Да допуснем, че завършим училището шест месеца по-рано и ни изпратят да се бием. Какво следва? Ще решат да съкратят обучението, като премахнат последната учебна година? Или направо и предпоследната?
Той сви рамене.
— Не се страхувам да се сражавам. Можех да победя някой стригой още когато бях във втората година.
— Да — съгласих се аз сухо. — Със същия успех както спускането със ските по онзи склон.
Лицето на Мейсън, вече зачервено от топлината, стана тъмночервено. Моментално съжалих за думите си, особено след като Кристиан се разсмя.
— Никога не съм очаквал да доживея деня, в който ще се съглася за нещо с теб, Роуз. Но колкото и да е тъжно, и това се случи. — Сервитьорката, разнасяща коктейлите, пак се появи. Кристиан и аз си взехме по още една чаша. — Мороите трябва да започнат да ни помагат да ги защитаваме.
— С магия ли? — попита внезапно Мия.
