— Опитва се да ни накара да използваме черната магия!
„Стригойската повлекана“ би трябвало да е Таша. Другият младеж, който си личеше, че не принадлежи към кралските фамилии, беше първият извън моя малък кръг от приятели, когото чух да говори в нейна защита. Запитах се колко ли от останалите споделят мнението му. Той отново нападна Андрю и моите бойни инстинкти или може би самият удар ме накараха да се включа в схватката.
Хвърлих се и се озовах между двамата противници. Още бях замаяна и леко нестабилна. Ако не бяха застанали толкова близо един срещу друг, вероятно щях да се строполя на пода. Двамата се поколебаха какво да направят, смаяни от неочакваната ми намеса.
— Махай се оттук! — озъби се Андрю.
Като мъже и морои те бяха по-високи и по-тежки от мен, но аз вероятно бях по-силна от всеки един от тях, само че взети поотделно. С надеждата да се справя много бързо с тях, ги сграбчих за ръцете и ги притеглих към себе си, а след това ги блъснах колкото можах по-силно. Двамата залитнаха, явно подценили силата на ръцете ми. Аз също олюлях леко.
Онзи, който не беше кралска особа, ме изгледа сърдито и пристъпи към мен. Но аз разчитах на това, че бе възпитан в старомодния морал и нямаше да посмее да удари момиче.
— Какво правиш? — извика той. Около нас се бе насъбрала тълпа, която с любопитство следеше развоя на свадата.
Аз го изгледах не по-малко кръвнишки.
— Опитвам се да попреча на двамата да се вдиотите повече, отколкото вече сте! Искате да помогнете ли? Тогава престанете да се биете помежду си! Ако си счупите един друг главите, това няма да спаси мороите, освен ако не се опитвате да прочистите расата си от тъпаци. — Посочих към Андрю. — Таша Озера не се опитва да убие никого. Опитва се да ви накара да се осъзнаете и да не бъдете повече жертви. — Обърнах се към другия. — А пък ти имаш още много път да извървиш, ако си мислиш, че така ще стигнеш донякъде. Магиите — особено нападателните магии — изискват много силен самоконтрол, а ти досега не ме впечатли със своя. Аз се владея много по-добре от теб и ако ме познаваше, щеше да си наясно колко абсурдно звучи това.
Двамата се взираха сащисано в мен. Очевидно бях по-въздействаща и от електрошокова палка. Или поне за първите няколко секунди. Защото веднага след като се съвзеха от шока, предизвикан от думите ми, те отново се нахвърлиха един върху друг. Така се озовах под кръстосан огън и побързах да се изтегля, като едва не паднах. Изведнъж Мейсън ми се притече на помощ, като цапардоса първия тип, изпречил се пред очите му — онзи с обикновения произход.
Типът политна назад и с плясък падна в един от басейните. Изкрещях, като си спомних как преди малко се бях уплашила да не си спукам черепа при подобно падане, но само след миг той стъпи на дъното и затърка очи.
Хванах Мейсън за ръката и се опитах да го задържа, но той ме блъсна и се нахвърли срещу Андрю. Халоса го яко, като го запокити до няколкото събрани отзад морои — предположих, че са приятели на Андрю, които веднага се развикаха, за да прекратят боя. В това време младежът от басейна се измъкна от водата с побесняла физиономия. Опита се да нападне Мейсън. Но този път ние двамата — Мейсън и аз — дружно му препречихме пътя. Той ни изгледа кръвнишки.
— Недей — предупредих го.
Младежът стисна юмруци и се озърна, докато се мъчеше да измисли как да ни надвие. Но ние изглеждахме доста застрашителни, пък и той нямаше приятели като тези на Андрю, които продължаваха да крещят неприлични ругатни, но само отдалече. След като измърмори няколко заплахи, типът се оттегли.
Веднага след като изчезна, аз се обърнах към Мейсън.
— Да не си откачил?
— Ъ? Хм? — изхъмка той.
— Да се втурнеш по този начин право в разгара на боя!
— Ти се втурна преди мен.
Понечих да му възразя, но осъзнах, че имаше право.
— Онова беше различно — промърморих.
Той се наведе напред.
— Да не си пияна?
— Не. Разбира се, че не съм. Само се опитвам да те предпазя да не направиш нещо глупаво. Нямаш право да се нахвърляш срещу всеки, който ти се изпречи пред очите само защото си въобразяваш, че можеш да избиваш стригоите.
— Аз ли си въобразявам? — попита ме той троснато.
И тъкмо тогава започна да ми прилошава. Зави ми се свят. Все пак продължих към страничното помещение, като се надявах да не се препъна.
Но като стигнах там, видях, че не приличаше на сервизно помещение за зареждане с десерти или напитки. Или поне не по този начин, за който си мислех. Оказа се зала за захранващите. Няколко души се бяха изтегнали на покрити с атлаз шезлонги, а до тях се бяха разположили същия брой морои. Смаяна се загледах с безмълвно възхищение в един рус младеж от мороите, наведен напред и впил зъби в шията на красива червенокоса девойка. Всички захранващи изглеждаха изключително готини, осъзнах след малко. Безупречни като актриси или модели. Е, за кралските особи само най-доброто. Както винаги.
