Намръщих се и за миг си помислих, че зяпа гърдите ми, но после видях, че гледа по-надолу, в пъпа ми. Бях с джинси и горнището на банския си, а от халката на пъпа ми висеше медальонът със синьото око. А броеницата бе увита около китката ми.
— И ти си излязъл на слънце — казах аз. — Значи предполагам, че това е твоят сън.
— Не, това е нашият сън.
Зарових пръстите на краката си в пясъка.
— Как е възможно двама души да сънуват един и същи сън?
— Хората през цялото време си споделят сънищата, Роуз.
Изгледах го намръщено.
— Искам да зная какво имаше предвид. Най-вече за това, че съм обкръжена от мрак. Какво означава това?
— Честно казано, не зная. Всеки, с изключение на теб, има светлина около себе си. А ти имаш сенки. Взела си ги от Лиса.
Смущението ми се задълбочи.
— Не разбирам.
— Сега нямам време за това — рече той. — Не за това съм тук.
— Дошъл си поради някаква причина? — попитах, докато погледът ми се рееше по синята вода. Беше хипнотизиращо. — Не си ли тук просто… защото искаш?
Той пристъпи напред и улови ръката ми, за да ме накара да го погледна. Цялата му развеселеност се бе изпарила. Беше напълно сериозен.
— Къде си?
— Тук — отговорих, крайно озадачена. — Също като теб.
Ейдриън поклати глава.
— Не, не това имах предвид. Говоря ти за реалния свят. Къде се намираш?
В реалния свят? Около нас плажът внезапно се замъгли, като филм не на фокус. След броени мигове всичко отново се проясни. Замислих се. Реалният свят. Мярнаха се образи. Столовете. Пазачите. Белезниците.
— В един сутерен… — заговорих бавно. Внезапно ме обзе тревога и развали цялата красота на момента, когато настоящето изведнъж се завърна в мен. — О, Боже, Ейдриън. Трябва да помогнеш на Мия и Кристиан. Аз не мога…
Ейдриън стисна по-силно ръката ми.
— Къде си? — Светът отново затрептя и този път не се фокусира. Той изруга. — Къде си, Роуз?
Светът започна да се разпада. Ейдриън започна да се разпада.
— В един сутерен. В една къща. В…
Той изчезна. Аз се събудих. Трясъкът от отварянето на вратата ме сепна и върна към реалността.
Появи се Исая с Елена по петите му. Като я видях, едва сдържах подигравателната си усмивка. Той беше арогантен и зъл. Истински дявол. Но беше такъв, защото беше водач. Притежаваше сила и могъщество, съответстващи на жестокостта му, дори и да не ми харесваше. Но Елена? Тя беше само лакей. Заплашваше ни и ни обсипваше с обидни забележки, но само защото се чувстваше силна в негово присъствие. Беше жалка подмазвачка.
— Здравейте, деца — поздрави ни той. — Как сме днес? Вместо отговор получи само враждебни погледи. Приближи се до Мия и Кристиан, скръстил ръце зад гърба си.
— Има ли някакви промени след последната ми визита? Ужасно дълго протакате всичко и това разстройва Елена. Виждате ли, тя е много гладна, но — предполагам — не чак толкова, колкото вас двамата.
Кристиан присви очи.
— Майната ти — процеди през стиснати си зъби.
Елена се озъби и се хвърли към него.
— Как смееш да…
Но Исая й махна с ръка.
— Остави го. Това означава, че ще трябва да изчакаме още малко, но чакането е част от удоволствието.
Очите на Елена изпускаха злобни мълнии към Кристиан.
— Честно казано — продължи Исая, без да откъсва поглед от лицето на Кристиан, — още не мога да реша какво искам повече: да те убия или да те присъединя към нас. И двата варианта ми се струват забавни.
— Не се ли умори да се опиваш от собствените си дрънканици? — попита язвително Кристиан.
Исая се замисли.
— Не. Всъщност не. Нито впрочем от това.
Той се обърна и пристъпи към Еди. Горкият Еди едва имаше сили да седи на стола след всичката кръв, която му бяха изпили. И още по-лошото бе, че Исая вече дори нямаше нужда да използва внушението. Щом го зърнеше, лицето на Еди светваше в глуповата усмивка, зажаднял за следващото ухапване. Вече бе пристрастен като захранващ. Обзеха ме гняв и отвращение.
— По дяволите! — изкрещях. — Остави го!
Исая се обърна и ме погледна.
— Мълчи, момиче! Въобще не си ми толкова забавна, колкото Озера.
— Така ли? — озъбих се аз. — Ако толкова много те дразня, тогава използвай мен за глупавите си цели. Постави ме на място и ми покажи колко си велик.
— Не! — изкрещя Мейсън. — Използвай мен.
Исая завъртя очи.
— Мили Боже. Колко благородно. Ти си истински герой, нали?
Отдалечи се от Еди и подпря пръста си под брадичката на Мейсън, за да повдигне главата му.
