— Защото от теб не става семеен мъж.
— Защо?
— С колко време разполагаш? Проблемът с прането не може да се реши за по-малко от час.
— А ти как се справяш със своето?
— На уличката зад железарията има ателие за пране и химическо чистене.
— С прахове и всичко останало?
— Е, това не е ядрена физика.
— Ще си помисля — рекох. — Ще се видим по-късно.
— Да не забравиш? — каза тя. — Довечера има един влак, който трябва да хванем.
Усмихнах се и кимнах. После хвърлих последен поглед наоколо и се шмугнах между дърветата.
49
Със своята стосантиметрова цев уинчестърът едва ли е най-удобното оръжие за придвижване в гора. Принудих се да го нося отвесно пред себе си с две ръце. Но иначе бях доволен, че го имам. Наистина беше една прекрасна стара пушка. Солидна и убедителна. Беше в състояние да уреди всякакви спорове още преди да са започнали.
През март дърветата в Мисисипи са достатъчно разлистени, за да скриват небето. По тази причина навигирах главно чрез усета си. Или, както биха казали някои хора, с помощта на приблизителните изчисления. Нещо, което никак не е лесно в гората. Повечето десняци попадат в капана на една трудно откриваема грешка, описвайки широки кръгове в посока, обратна на часовниковата стрелка. Това е така, защото левият крак на десняците е с няколко милиметра по-къс от десния. Чиста биология, примесена с геометрия. Аз избягвах тази опасност, като заобикалях отдясно всяко десето дърво, на което се натъквах. Независимо дали го считах за необходимо или не.
Растителността беше гъста, но все пак проходима. Храсталаци и дебела шума. Дърветата бяха широколистни. Нямах представа за наименованията им. Не ме бива много по дървесните видове. Стволове с различна дебелина, разположени на по-малко от метър един от друг. С изсъхнали долни клони, които се губеха в здрача. Тук долу светлината беше слаба, пътеки нямаше. Не личаха и скорошни следи от човешко присъствие.
Едно обстоятелство беше на моя страна, две — против. Вдигах много шум и бях облечен с бяла риза. Не можеше да се каже, че съм незабележим. Без камуфлаж, лишен от предимството на безшумното промъкване. За положително обстоятелство можеше да се приеме предположението, че ги наближавах в тил. Би трябвало да са на позиция някъде близо до края на гората, наблюдавайки полето. С мисълта за журналисти и всякакви други типове, които нямат работа тук. И които вървят право към тях, без да се крият. Лесна плячка. Аз обаче щях да ги издебна изотзад.
Едва ли щеше да се наложи да се справям с много народ едновременно. Те със сигурност се бяха разделили на малки групи. Минимум по двама, максимум по четирима. Мобилни. Без скривалища и биваци. Седнали на някое паднало дърво или приклекнали ниско, насочили погледи към полето, осветено от ярките лъчи на слънцето. Винаги готови да се преместят вляво или вдясно, да сменят ъгъла и да се втурнат напред, да се справят с всяка опасност.
Малките мобилни групи обикновено оперираха на голямо разстояние една от друга. Охраната на петдесеткилометров периметър не е шега работа. Тя означава ангажирането на цяла пехотна рота, разделена на отряди по четирима, разстоянието между които ще бъде най-малко хиляда метра. А хиляда метра в гората се равняват на хиляда километра на открито. Никакъв шанс за пряко взаимодействие или подкрепа, никаква възможност за преграден огън. Едно от основните правила е, че пушките и оръдията са безполезни в гората. Твърде много са дърветата, които им пречат.
Изминах двеста крачки в северозападна посока и забавих ход. Първият наблюдателен пункт трябваше да е някъде тук — в позиция девет часа на въображаемия часовников циферблат, доста над пътя — най-вероятно на някое хълмче, предлагащо добър изглед към полето. Почти сигурно именно от него бе засечен Брус Линдзи. Позицията му е била малко вляво, лесно забележим от разстояние километър и половина. Отрядът е напуснал укритието си и е тръгнал към него, приближавайки го на около двеста метра. Може би са изкрещели предупреждение, може би са издали някаква заповед. Реакцията на момчето трябва да е била бавна, объркана или противоречива. Вследствие на което са го застреляли.
Направих широк кръг отдясно наляво и поех към вероятното местоположение на наблюдателния пост, надявайки се да вървя по приблизително права линия. Придвижвах се между дърветата по начина, по който човек си пробива път в навалица — наляво, надясно, със съответното рамо напред. Очите ми шареха във всички посоки, но и непрекъснато оглеждаха земята под краката ми. Нямаше как да избегна препятствията, но се опитвах да не вдигам шум и да не стъпвам на нещо по-голямо от дръжка на метла. Когато се чупи, сухото дърво издава много силен звук.
Продължих напред. Светлината постепенно ставаше по-силна. Очевидно се приближавах към края на гората. Спрях и се огледах. Оказа се, че съм бил само отчасти прав. Да, мястото, на което се озовах, действително представляваше отличен наблюдателен пункт, но той беше пуст.
