— Приеми заради мен. Искам го извън територията на окръга колкото се може по-често. Нека другаде да троши служебната кола и да гази пешеходци.

— Правил ли го е тук?

— Тук няма пешеходци. Градчето е спокойно. В момента повече от всякога.

— Заради Келам ли?

— Това място загива, Ричър. Не отворят ли базата, с нас е свършено.

— Може би във Вашингтон ще успея да направя нещо по въпроса.

— Надявам се.

— Хайде да обядваме.

— Затова дойдох — каза тя.

Изборът на Деверо беше пай с пиле. Поръчахме две порции. Бяхме ги преполовили, когато в ресторанта се появи възрастната двойка от хотела. Жената носеше книга, а мъжът — вестник. После мъжът ме видя и се отби на масата ни. Докладва, че току-що ме е търсил братът на жена ми. Било спешно. За момент не реагирах, а човекът явно реши, че жена ми има много голямо семейство и уточни:

— Зет ви Стенли.

— Добре — рекох. — Благодаря.

Изчаках го да се отдалечи и поясних:

— Майор Стан Лаури. Приятел ми е. Преди време бяхме командировани на едно и също място. Няколко седмици бяхме заедно.

— Присъдата е ясна — усмихна се Деверо. — Морските пехотинци са по-добри комедианти.

Придърпах чинията си, но тя подхвърли:

— Нали е важно? Няма ли да му се обадиш?

Оставих вилицата и кимнах.

— Добре, но не ми изяждай десерта.

За трети път се насочих към преддверието. Лаури вдигна още на първото позвъняване.

— Седнал ли си? — попита той.

— Не, прав съм. Обаждам се от автомата в един ресторант.

— В такъв случай се хвани за нещо. Имам интересна история за теб. Отнася се за момиче на име Одри.

55

Облегнах се на стената до телефона. Не защото очаквах да падна от изненада, а защото историите на Лаури никога не са къси. Мислеше се за добър разказвач и много си падаше по въвеждащите описания. И по скрития смисъл. Обикновено започваше отдалеч, понякога чак от сътворението на света, когато свободните космически газове са се обединили за раждането на планетата Земя.

— Името Одри има дълга история — започна той.

Изпреварващият удар е единственият начин да се спрат безконечните въведения на Стан.

— Одри е типично англосаксонско име — рекох. — Произхожда от Етелтрит, или Етелдреда, което означава благородна сила. През седми век се ражда света Одри, която е патрон на всички болни от гърло.

— Откъде ти хрумна подобна глупост? Трябва да проверя!

— Знам го от един познат, чиято майка се казва Одри.

— Исках да кажа, че това име вече не се среща толкова често.

— Заема сто седемдесет и трето място в списъка на най-популярните имена при последното преброяване. Среща се малко по-често във Франция, Белгия и Канада, главно заради Одри Хепбърн.

— И ти знаеш всичко това заради майката на твоя познат?

— И заради баба му. И двете носят това име.

— Значи двоен източник на познания, а?

— Приех го като двойна порция.

— Одри Хепбърн не е европейка.

— И Канада не е европейска страна.

— Да, ама там говорят френски. Чувал съм го с ушите си.

— Освен това Одри Хепбърн си е чиста европейка. Баща иМ е англичанин, а майка иМ холандка, родена в Белгия. Имала е британски паспорт.

— Както и да е. Исках да ти кажа, че това име се среща сравнително рядко, но не мога да взема думата.

— Значи си открил Одри Шоу, така ли?

— Мисля, че да.

— Е, на това му се вика бърза работа.

— Имам един познат, който работи в банка. А корпорациите разполагат с най-добрата информация.

— Работата става още по-бърза — казах аз.

— Благодаря. Аз съм съвестен работник. Със сигурност ще бъда най-съвестният безработен в историята на тази страна.

— И тъй, какво знаем за Одри Шоу?

— Тя е американска гражданка.

— Това ли е всичко?

— Бяла, родена в Канзас Сити, Мисури. Там завършва основното си образование, а след това учи в колеж в Тулейн, Луизиана. Следвала е история на изкуството и си е падала по купоните. Имала е среден успех, нямала е здравословни проблеми. Това последното е доста многозначително за млада купонджийка от Тулейн. Дипломира се навреме.

— И?

— След завършването си е използвала семейни връзки и е карала стаж във Вашингтон.

— В коя област?

— Политическата. Назначена е в Сената като сътрудник на един от представителите на родния иМ щат Мисури. Най-вероятно е разнасяла кафе, но официално се е водела сътрудник на заместник изпълнителния директор на нещо си.

— И?

— Била е красавица. При вида иМ са омеквали коленете и на най-силните мъже. Познай какво се е случило.

— Опънали са я.

— Хванала си е гадже — каза Лаури. — Женен мъж. Нали знаеш как става? Удължено работно време, докосване до важни проекти. Като например изготвянето на търговски договори с Боливия. Лично аз не мога да разбера как тези хора издържат на подобно вълнение.

— Кой е мъжът?

— Най-главният. Самият сенатор. Оттук нататък сведенията са малко мъгляви. Явно са направили всичко възможно да потулят работата. Но между редовете прозира фактът, че нещата са били доста бурни. Включително и между чаршафите. Сериозна работа. Някои хора твърдят, че е била влюбена.

— Откъде знаеш това? От мъглявите сведения?

Перейти на страницу:

Похожие книги