Първи отговориха на огъня Андрей и Томи. Киборгът, лишен от емоции и притежаващ нечовешка реакция, вкара в употреба скорострелен лазерник, свързан директно с нервните му вериги. На момчето му бе достатъчно само да натисне спусъка — „Доводът“ замята дулото, изпращайки порции плазма на всички, които не фигурираха в списъка на „Своите“.
Осемте секунди на престрелката дадоха прекрасен урок на онзи, който ръководеше войниците. Кей забеляза как враговете започнаха да отстъпват към коридорите, а неуспелите, включвайки закрепените на коланите си прибори, просто изчезваха, отивайки в локалните изкривявания на пространството. Полесражението се освобождаваше за ново действащо лице, което би могло да се появи от прекалено много места.
— Към стените! — изкрещя Кей, отстъпвайки назад. Бронята засега се държеше прекрасно. Но Кей знаеше — идеална броня не съществува.
Кас/с/ис пусна кратък откос от заряди след отстъпващите и без да забавя скоростта на движенията си, се хвърли към стената. След миг той вече пълзеше по тавана, максимално удължил шията си и въртящ глава във всички посоки. Не беше сложно да се досетят кого ще вкарат в бой войниците и сега можеха да им помогнат само реакцията на мелконеца и неговото неочаквано разположение.
Андрей, леко надигнат, прекарваше прицела на лазерника през цялото помещение. Нещо с бронята му не беше наред — тя димеше, по пластините й танцуваха пламъчета. Това не прилягаше на бойния режим на „Серафим“; по-скоро някаква гадост се беше изхитрила да подпали металокерамичните плочки. Но нямаше време дори да се изгаси огъня.
Кей установи, че единият от близнаците лежи вляво от него — посмачкан, но невредим. Вторият лежеше до труповете на войниците — неподвижен и с овъглена броня.
На Томи изглежда засега му вървеше. Дори бронята му изглеждаше невредима.
— Контролирайте коридорите! — изкрещя Кей. Изкушаваше се да стреля след изчезналите зад завоите войници, но не си струваше да го прави. Врагът би могъл да се появи във всеки момент и той щеше да се нуждае от максималната скорост на реакция, която можеше да даде съзнанието на супер.
— Напразно наредихте на атакуващите да се оттеглят — каза Лемак. Комендантът на базата ги изгледа недоброжелателно.
— Шестима изобщо не можаха да се оттеглят, адмирале. На своите кораби можете да изпращате хората си на смърт, аз предпочитам да губя машини.
Екранът, чрез който се наблюдаваше терминалната зала, бе покрит с дребни вълнички — някой, най-вероятно мелконецът, създаваше смущения. Но да елиминира цялата система за вътрешно наблюдение, естествено, не му бе по силите.
— Не бих се доверявал прекалено много на техниката — каза Лемак. Той седеше зад гърба на коменданта, на дублиращия пулт. Почти със сигурност изпълнителните вериги бяха блокирани: отношенията между коменданта и адмирала далеч не бяха приятелски.
— Ами не се доверявайте — комендантът докосна клавиша на комуникатора: — Защо „Ловец“ се бави?
— Той си има своя логика — без особена почтителност отвърна невидимият събеседник. — Избира момента.
— Накарайте го да побърза!
— Напразно — каза Лемак. — Напразно.
Вече цяла минута той не откъсваше поглед от човека, който, изглежда, ръководеше нападателите. Ако можеше да се вярва на версията на Кал, то това беше Кей Алтос, телохранителят на Артур Къртис. Силовата броня (не просто броня — нов „Серафим“!) скриваше фигурата, включеният шлем — лицето. Обаче оръжието се виждаше ясно. „Ескалибур“.
Лемак с кимване повика ординареца си. Тихо прошепна:
— Отзови нашите от затворническия блок и от коридорите, водещи към пристаните.
Младичкият лейтенант неразбиращо зяпаше Лемак. Адмиралът въздъхна.
— Вътрешната охрана смята себе си за много яка. Но греши. Отзовете хората.
После той се настани по-удобно и се приготви да наблюдава спектакъла.
„Ловец“ беше робот за борба с тероризма, създаден специално за действия на космически кораби и станции. Всъщност бяха успели да го изработят максимално близък до идеала.
Трите независими лазерни оръдия имаха мощност на излъчване, достатъчна, за да пробие всяка броня. Системата му за прицелване осигуряваше почти стопроцентово попадение, реакцията му бе дори малко по-бърза от тази на мелконеца, а логическите му вериги притежаваха свободна програма на поведение.
Сега „Ловец“ бе притиснат с пряко нареждане — да ускори унищожаването на терористите. Това беше неправилно — хората още не се бяха отпуснали след схватката, те бяха готови за бой.
Тънкото като паяжина „око“ на робота, подало се зад ъгъла на коридора, изучаваше противниците. В съвкупност с данните на системата за вътрешно наблюдение то даваше пълна картина на случващото се.
Мелконец на тавана. Сегментът на главата е изтеглен и се движи в случайни посоки. Неприятно, но в момент, в който мелконецът ще изучава противоположните на „Ловец“ коридори, той няма да успее да реагира на атаката.
Мъж в броня с фузионен излъчвател. Гледа един от убитите. Слаба вероятност, че ще успее да реагира.
Нисък мъж с интелектуалник. Може и да успее, но излъчвателят му е маломощен.
