Но Пол Бърн вече не бе в състояние да гледа лицата на хората, както преди трагичните събития, започнали с посещението на непознатата жена в ателието му, която донесе черепа на брат му. Сравняваше се с внезапно прогледнал слепец, но дълбоко в себе си знаеше, че всъщност е надарен със способността да вижда вътрешния свят на хората.
Бърн бе достигнал до едно по-съвременно разбиране на древното вярване, че човешкото лице е нещо далеч повече от сбор от физически черти. То е по-скоро материално отражение на личността, на нейната душевност. Но съвременният човек лесно се заблуждава по отношение на външния облик на дадено лице и често омаловажава значението му, свеждайки го само до привлекателност или непривлекателност.
Все пак има хора, които са способни да виждат в лицата на останалите цели вътрешни светове. Бърн бе намерил доказателства за това в болезнената интуитивност на Алис Ло, която тя не съзнаваше. Бе го видял в проницателността на Гази Байда и в жестокото страдание на Висенте Мондрагон, който си бе отмъстил не на когото трябва и бе умрял без лице, което бе неговият вечно преследващ го кошмар.
Но Бърн най-често виждаше тези доказателства, когато се погледнеше в огледалото. Вече виждаше не просто физическите си черти, а сложния и загадъчен вътрешен свят на брат си. Виждаше една личност, която никога не бе познавал, един друг човек, способен на мисли и действия, за които дотогава изобщо не е подозирал.
Виждаше и лицето на убиеца.
За щастие, по божията воля или по законите на физиката, той и Гази Байда паднаха в плитката вода в същото положение, в което бяха полетели от терасата: Байда отдолу, Бърн върху него, сграбчил го с всичка сила в прегръдката си с животинския инстинкт за оцеляване. И двамата бяха зашеметени от падането, но Байда понесе тежестта на удара и сблъсъка с водата.
Бърн дойде на себе си пръв и побърза да се изправи на крака. Сграбчи Байда за гърлото и натика главата му под водата. Когато Байда се свести и разбра, че животът му е в опасност, поведе отчаяна борба. Извади нож и го заразмахва яростно, нанасяйки удари на противника си, където попадне. Но Бърн не им обръщаше внимание. Ръцете му не изпускаха гърлото на Байда.
Накрая Пол Бърн довърши делото, на което брат му, когото не познаваше — бе посветил три години от живота си. Гази Байда умря в ръцете на човек, чието лице познаваше, но който всъщност му бе напълно непознат.