— Живеела в малко градче в южните щати — не пожела да спомене името му. Когато била на седемнайсет, открила, че е бременна от сина на известен в окръга съдия. Семейството на момчето настоявало да направи аборт, за да не избухне скандал. Родителите й — баща й имал бакалничка — не се съгласили: казали, че искат детето и че не се срамуват от нищо, освен от това, че момчето не е на страната на дъщеря им. Тогава съдията започнал да оказва натиск върху семейството. Банките изведнъж поискали незабавно погасяване на кредитите им; застрахователните полици били анулирани по странни причини… Реджайна поклати глава. В малките градчета уважението към хората на властта е примесено със страхопочитание. Както и да е, накрая момичето избягало, за да спаси родителите си от гнева на съдията. Те били съкрушени, но тя не им казала къде е. Съдията наел частни детективи, за да я намерят.
Реджайна въздъхна отново.
— Тъжна и жалка история. Докато бягала и се криела, девойката открила, че очаква близнаци. Дошло й много — работела като слугиня, била бременна и неомъжена, посещавала болници за бедняци. Когато момчетата се родили — не ми каза къде, — тя се качила на автобуса и отишла в болница „Сейнт Джуд“ в Мемфис. Оставила едното дете там. Джуд. Така го кръстили акушерките. Ние запазихме името. Занесла другото бебе някъде другаде. Не каза къде. Предполагам, в „Ланиър Мемориъл“ в Атланта, както спомена ти.
— Но защо е решила да раздели бебетата? — попита Бърн.
Реджайна кимна.
— Историята се разчула, както обикновено се случва. Семейството на съдията се засрамило и се принудило да промени легендата. Пуснали слух, че момичето е отвлякло децата, че синът им отчаяно се опитва да получи попечителство, каквото по право му се полага, и че момичето очевидно е безотговорно. Съдията отново наел частни детективи, за да я открият. Когато майка ти научила, се заклела, че никога няма да позволи на съдията да види децата й.
Реджайна погледна Бърн. Когато отново заговори, гласът й бе изпълнен със съчувствие и тиха мъдрост след дългите години, през които бе наблюдавала несправедливостите на живота, които я бяха научили колко опасно е да съдим прибързано хората.
— Трябва да я разбереш. Била е млада и неопитна. Мислела е, че съдията има връзки навсякъде, не само в малкия й роден град. Решила, че единственото, което може да направи, е да ви раздели. Детективите много по-лесно биха открили бебетата, ако са заедно. И така, оставила ви в различни болници, в различни градове.
Бърн бе удивен, но вече се досещаше за продължението.
— Архивите на „Сейнт Джуд“ били запазени — каза той. — Това й помогнало да ви открие, когато след време отишла там.
Реджайна кимна.
— А архивите в „Ланиър Мемориъл“ липсват.
— Изглежда, така е било. — Тя кимна. — Да.
— И години по-късно — каза Сузана, — когато от ЦРУ дошли при вас за рутинното си интервю във връзка с постъпването на Джуд при тях, вие сте им казали, че Джуд има брат близнак.
— Да.
— Казахте ли на Джуд, че майка ни е идвала тук? — попита Бърн.
— Да, разказах му всичко, както го разказвам и на вас.
— Значи е знаел, че има брат.
Тя кимна.
— И как го приемаше?
— Измъчваше се. Както казах, жената не остави име, не даде никаква информация за себе си. Смяташе, че така е по-добре. Каза, че майката на Джуд съм аз и такава трябва да си остана.
— И после… просто си тръгна?
— Да, но преди това, докато седеше пред камината във всекидневната, отвори чантата си и извади малък плик и ножици. Отряза кичур от косата си и го сложи в плика. Залепи го и го остави до чашата с кафе. „За ДНК — каза тя. — И може би за спомен“. Дойде да я вземе такси. Спомням си как стоях на прага и гледах пушека, който излизаше от ауспуха в студения сив въздух, докато колата се скри зад ъгъла. Не знам защо — тя сви рамене, усмихна се и наклони глава на една страна, — но гледката ми се стори много тъжна.
Бърн се взираше в чашата си. Радваше се, че е научил, макар и непълната истина за себе си. Разказът на Реджайна Лърнър предизвикваше у него едновременно и задоволство, и неудовлетворение. В крайна сметка реши, че просто така е било писано, началото на живота му да остане загадка, изплетена от множество „защо“ и „ако“ в ума на едно самотно, младо и уплашено момиче, опитващо се да постъпи по най-добрия начин за родителите си, за себе си и за двете момчета, за да не израснат в жестокия свят на стария съдия. Не можеше да я вини, че е била толкова млада.
Но не можеше да не се запита дали наистина е била смъртно болна, или просто е измислила болестта, за да им даде основание да прекратят всякакви опити да я открият и да я оставят на мира. Но ако Бърн се съмняваше в това, би следвало да се усъмни и в цялата история. Как да различи и подбере за себе си истината?
Реджайна сложи ръка върху неговата. Задържа я за момент, после я отдръпна.
— Мистър Гордън — каза тя, — Ричард Гордън ми разказа в общи линии какво се е случило с Джуд… и с теб. Каза също, че тъй като Джуд е работел под прикритие, дори и нещо още по-секретно, няма право да ми съобщи подробности.
— Така е — каза Бърн.