Трябва да оставим двамата търсачи на приключения да се провират смело между каменните купчини и пропуканите, сводове на развалините, за да заведем читателя по същото време На по-уютно място — между стените на манастира, където, както знаем, бяхме оставили Бъроуклиф в твърде неудобно положение. Но, докато Земята бе извършила почти едно пълно завъртане около оста си, тук се случиха някои събития, които помогнаха на капитана да се освободи от своя затвор. И никой не би повярвал, че джентълменът, който се бе разположил сега на гостоприемната трапези на полковник Хауард с безгрижна и усмихната физиономия и тъй старателно напрягаше дъвкателните си органи над лакомите блюда, доскоро бе лишен в продължение на цели четири часа от тия блага на природата, тъй като между челюстите му стоеше запъхната дръжката на собствената му сабя. Ала Бъроуклиф не само заемаше отново обичайното си място, но и със своето неизменно хладнокръвие поддържаше заслужената си слава на сътрапезник и сегиз-тогиз по суровото му лице на воин пробягваше лека усмивка, която показваше, че гледа на премеждието си откъм хумористичната му страна.
До него седеше млад човек в тъмносиня моряшка куртка с белоснежна ленена яка, която контрастираше рязко с черната копринена кърпа, вързана с преднамерена небрежност около врата. По изисканото държане, което контрастираше още по-силно с простото му облекло, читателят ще познае Грифит. Пленникът проявяваше много по-малко пристрастие към яденето, отколкото съседът му, но си даваше вид, че удостоява трапезата със своето внимание, за да успокои зачервената от смущение девойка, която бе заела мястото на домакинята. Дяволитите очи на Кетрин Плаудън блестяха до смиреното лице на Елис Дънскоум и от време на време се приковаваха с насмешлив интерес в капитан Менюъл, който бе седнал точно отсреща в изправена и скована поза. Столът, поставен за Дилън, беше, разбира се, празен.
— Значи, Бъроуклиф — провикна се полковник Хауард весело и добродушно, което показваше, че гощавката протича в дружба и сговор, този морски вълк те е оставил да хапеш устните си от яд!
— Остави ме да хапя дръжката на сабята си — отвърна невъзмутимият офицер-вербовчик. Господа, не зная как награждава вашият Конгрес военните подвизи, но ако тоя юнак беше в моята рота, след една седмица щеше да получи алебард. Няма да му предложа шпори, защото не знае за какво служат.
Грифит се усмихна и с мълчалив поклон поблагодари на Бъроуклиф за щедрия комплимент, но Менюъл отговори вместо него:
— Като се има пред вид подготовката на тоя човек, той се е държал, както трябва, сър. Но, един добре обучен войник не само взема пленници, а се и грижи да не избягат.
— Виждам, добри ми приятелю, че вие все мислите за размяна на военнопленници — забеляза Бъроуклиф добродушно. Да напълним чашите, сър, и с позволение на дамите да пием за скорошното възстановяване на правата на двете страни — quo ante bellum82!
— От все сърце! — възкликна полковникът. Сесилия и мис Кетрин също ще пият с нас, нали мои прекрасни повереници? Мистър Грифит, аз ценя вашето предложение, което ще възвърне не само свободата ви, но и моя родственик мистър Кристофър Дилън. Кит добре е скроил своя план, нали, Бъроуклиф? Гениално го е намислил, но превратностите на войната са му попречили да го изпълни успешно. И все пак за мен все още си остава дълбока и необяснима тайна как така Кит е бил изведен от манастира без много шум и без да вдигне тревога.
— Кристофър е човек, който разбира добре и силата на красноречието и мъдростта на мълчанието — отвърна Бъроуклиф. Когато е учил право, сигурно е разбрал, че понякога се налага да се действува sub silentio83. Вие се усмихвате на моя латински, мис Плаудън, но знаете ли, че откакто живея в монашеската обител, непрекъснато полагам усилия да разширя скромните си познания в тази област? Аха, продължавате да ми се смеете! Аз си послужих с тоя език, защото мълчанието е тема, която не се нрави на дамите.
Кетрин не обърна внимание на леката ирония, която се долавяше в гласа на капитана. Тя беше унесена в някакви свои мисли, които след малко я накараха да се разсмее тъй силно, че тъмните й очи засвяткаха от удоволствие. Този път Сесилия не си придаде строг и сериозен вид, с който понякога се опитваше да обуздае неуместната според нея веселост на своята братовчедка и Грифит, поглеждайки ту едната, ту другата девойка, с учудване забеляза дори на обикновено студеното лице на Елис Дънскоум сдържана усмивка. Но, Кетрин успя бързо да подтисне смеха си и с комична важност отговори на забележката на капитана:
— Чувала съм, че в мореплаването се прилага тъй наречената буксировка, но трябва да запитам мистър Грифит правилно ли си служа с този термин.
— Дори цял живот да изучавахте морската терминология, едва ли щяхте да се изразявате толкова точно — отвърна младият морски офицер и погледна девойката така, че тя почервеня до ушите.
