— Хайде, братовчедке! Виждам, че полковникът става особено учтив, а това е непогрешим признак, че нашето присъствие му е дотегнало.
Сесилия стана и тръгна към вратата, а Кетрин се обърна към младежа и додаде:
— Заповядай с нас в гостната, момко. Там ще можем да направим нашите покупки, без да издаваме тайните на тоалета си.
— Струва ми се, че мис Плаудън забрави за моя буквар — каза Бъроуклиф, като стана от масата и се приближи до тях. Впрочем в кошницата на тоя младеж може да намеря нещо по-подходящо за просвещаването на един възрастен джентълмен, отколкото този учебник за първолаци.
Сесилия, забелязвайки, че той издърпа кошницата от ръцете на юношата, се върна на мястото си и Кетрин волею-неволею последва примера й, макар че бе явно ядосана.
— Я ела тук, младежо, да ми обясниш предназначението на твоите стоки. Това е сапун, а това джобно ножче — все познати неща. А, може ли да зная как се казва това?
— Това ли? Ширит! — отговори младият човек рязко, което можеше съвсем естествено да се обясни с раздразнение, че пречеха на търговията му.
— А това?
— Това ли? — повтори намръщено младежът, който се чудеше да продължава ли да се сърди или да се държи вежливо. — Ами, че това …
— Слушайте, капитане — извика Кетрин, малко неучтиво е да бавите три дами, които горят от нетърпение час по-скоро да си купят някои женски дреболии, като задържате тоя младеж да го разпитвате как се казва иглата за бродиране!
— Моля да ме извините, че зададох такива лесни въпроси — отвърна Бъроуклиф, който разглеждаше някакъв предмет. Но, може би следващият ще бъде по-труден. Капитанът бе поставил предмета на дланта си по такъв начин, че да го виждат само той и младежът. Сигурно и това има название. Как се нарича?
— Това ли? Това … се нарича понякога … плитка лъжичка.
— Може би искаш да кажеш „плитка лъжа“?
— Какво говорите, сър! — ядоса се младежът. Лъжа?!
— Само че плитка — отговори капитанът. Как се казва това, мис Дънскоум?
— У нас на север обикновено му казваме копанче, сър — отвърна хрисимата Елис.
— Копанче или лъжичка, все едно — вметна младият търговец.
— Така ли? А на мен ми се струва, че ти като търговец не познаваш добре стоката си — забеляза Бъроуклиф язвително. Не съм виждал досега младеж на твоите години, който да знае толкова малко. А, как се нарича това … ами това … ами това?
Докато говореше, капитанът вадеше от джоба си едно по едно въжетата, с които кормчията си бе послужил предната нощ, за да завърже своя пленник.
— Това е стъпенка на въжена стълба, това марлин, а това свръзка! — извика юношата разпалено като човек, който иска да възвърне подронената си репутация.
— Стига, стига — каза Бъроуклиф. Ти показа достатъчно убедително, че разбираш добре истинския си занаят и си нямаш понятие от стока. Мистър Грифит, познавате ли този младеж?
— Струва ми се, че да, сър — отговори младият морски офицер, който бе слушал внимателно тоя разпит. Излишно е да криеш повече с каква цел си дошъл тук, мистър Мери.
— Мери?! — възкликна Сесилия Хауард. Значи, ти си моят братовчед? И ти ли си попаднал в ръцете на враговете? Не стига, че…
Младата девойка се опомни навреме, за да не се доизкаже, но признателният поглед, който й хвърли Грифит, ясно показваше, че той мислено бе довършил тази фраза по най-ласкателен за себе си начин.
— Но какво става? — извика полковникът. Моите повереници прегръщат и галят пред очите ми един скитник — амбулантен търговец! Пак ли предателство, мистър Грифит? Какво значи странното посещение на тоя млад джентълмен?
— Какво странно има в това, сър — отговори сам Мери, отърсвайки се от неловкостта и придобивайки свободното и самоуверено държане на човек, който от малък се е учил на маниери. — Какво странно има в това, че младеж, лишен от майка и сестри, се е изложил на такъв риск, за да посети две свои родственици, които са му останали единствените близки на тоя свят?
— А защо си се маскирал тогава? Не е необходимо, млади господине, да влизаш в жилището на стария Джордж Хауард потайно, макар и на млади години да си тръгнал по пътя на измяната. Моля мистър Грифит и капитан Менюъл да ме извинят, че изразявам на трапезата си чувства, които може да им се сторят неприятни, но в случая е нужна откровеност.
— Никой не се съмнява в гостоприемството на полковник Хауард — отвърна младежът, но всеизвестна е и неговата вярност към короната.
— Да, млади господине и уверен съм, напълно заслужено.
— Мога ли в такъв случай спокойно да се доверя на човек, който би сметнал за свой дълг да ме арестува?
— Мисля, че може да му се вярва, капитан Бъроуклиф и ми се струва, че тоя момък говори искрено. Защо не е сега тук моят родственик мистър Кристофър Дилън, да го запитам ще се смята ли, че укривам изменник, ако позволя на тоя юноша да си отиде свободно, без да бъде разменен срещу когото и да било?
— Запитайте тоя млад джентълмен за касика — подхвърли, офицерът-вербовчик, очевидно доволен, че бе успял да изобличи Мери, и отново зае мястото си на масата. Може в действителност да е посланик, упълномощен да води преговори от името на негово величество.
