— Кажи — обърна се полковникът към Мери, знаеш ли нещо за моя роднина?
Всички впериха тревожни погледи в младежа и няколко секунди наблюдаваха как изражението на безгрижие изчезна от лицето му и се замени с неизмерим ужас. Най-после с глух глас той разкри участта на Дилън:
— Той е мъртъв.
— Мъртъв! — повториха всички в един глас.
— Да, мъртъв — потвърди юношата, поглеждайки едно след друго бледите лица на околните.
След това съобщение настъпи продължително тягостно мълчание, което Грифит пръв наруши, като каза:
— Обяснете ни, сър, как е умрял и къде е трупът му.
— Заровен е в пясъка на брега — отговори Мери предпазливо, защото тутакси съобрази, че ако изпусне нещо, може да издаде гибелта на „Ариел“ и с това да изложи Барнстейбъл на опасност.
— В пясъка? — повториха всички в стаята.
— Да, в пясъка. Но, как е умрял, не мога да ви обясня.
— Сигурно са го убили! — възкликна полковник Хауард, който вече си бе възвърнал способността да говори. Убили са го вероломно, подло и гнусно!
— Не са го убили! — заяви твърдо младежът. Той умря между хора, които не заслужават да бъдат наричани нито вероломни, нито подли.
— Но нали каза, че е умрял? Че моят роднина е заровен в пясъка на морския бряг?
— И едното, и другото е вярно, сър …
— А, отказваш да ни обясниш как е умрял и защо е погребан по такъв недостоен начин?
— Погребаха го по мое нареждане, сър и ако такъв гроб не е достоен, виновни са делата му. А, за това, как е умрял, не мога и не искам да говоря.
— Успокой се, братовчеде! — намеси се Сесилия с умолителен глас. Имай уважение към възрастта на моя чичо и си спомни неговата силна привързаност към мистър Дилън.
Но, старецът вече се бе овладял и продължи разговора по-спокойно.
— Мистър Грифит — каза той, не искам да действувам прибързано, но ще ви помоля да се приберете с другаря си в определените ви стаи. Аз ви уважавам като син на моя приятел Хари и вярвам, че ще удържите на думата си. Вървете, джентълмени, няма да ви поставям под стража.
Двамата пленници се поклониха ниско на дамите и на домакина, след което си тръгнаха. Грифит обаче се поспря на вратата и рече:
— Полковник Хауард, предоставям тоя младеж на вашата милост и внимание. Зная, няма да забравите, че в жилите му тече кръвта на тази, която ви е най-скъпа на тоя свят.
— Стига, сър, стига! — каза старецът и му махна с ръка да продължава пътя си. И вие дами, трябва да се прибирате. Тук не е място за вас.
— Няма да оставя това дете — възрази Кетрин, докато над него тегне такова страшно обвинение. Полковник Хауард, правете с нас каквото щете, защото ние сме във вашата власт, но аз ще споделя неговата участ.
— Струва ми се, че в тази злощастна работа има някакво недоразумение — намеси се Бъроуклиф, като застана между възбудените събеседници и вярвам, че със спокойствие и самообладание всичко ще се оправи. Млади господине, вие носите оръжие и въпреки годините си не може да не знаете какво значи да сте в ръцете на неприятел.
— Не зная! — отговори гордият юноша. Аз за пръв път попадам в плен.
— Имам пред вид, сър, какво ви очаква.
— А, можете да ме пратите в тъмница или понеже влязох в манастира преоблечен, на бесилката.
— А, нима млад човек като вас може да се отнася тъй равнодушно към такава участ?
— Вие няма да посмеете да направите това, капитан Бъроуклиф! — извика Кетрин и неволно прегърна младежа, сякаш да го предпази от беда. Как не ви е срам, полковник Хауард, да допускате такова жестоко отмъщение!
— Ако може да разпитаме младия човек в отсъствие на тия дами, които много се вълнуват — каза капитанът на ухото на домакина. Сигурно ще успеем да измъкнем ценни сведения.
— Мис Хауард и вие, мис Плаудън — заговори старецът с тон, пред който неговите повереници винаги се прекланяха. Вашият млад родственик не е в ръцете на диваци, можете спокойно да ми го поверите. Съжалявам, че накарахме мис Елис да стои толкова време права, но тя може да си почине на някое канапе в гостната ви, Сесилия.
Сесилия и Кетрин покорно последваха своя настойник, който вежливо, но решително ги изпроводи до вратата, където им се поклони ниско с оная пресилена учтивост, която не пропускаше да прояви особено когато беше развълнуван.
— Вие, изглежда, разбирате в каква опасност се намирате — подзе Бъроуклиф, когато вратата се затвори. Предполагам, разбирате също какво ми повелява дългът в такъв случай.
— Изпълнете го, сър — отвърна младежът. Вие носите отговорност пред краля, а аз пред родината си.
— Аз също имам родина — рече Бъроуклиф със спокойствие, което презрителният тон на младежа никак не смути. Но, мога да бъда снизходителен, дори милостив, стига това да не накърнява интересите на краля, за когото споменавате. Сам ли дойдохте тук, сър?
— Ако не бях дошъл сам, капитан Бъроуклиф може би нямаше да задава такива въпроси, а да отговаря.
— Щастлив съм, сър, че свитата ви е тъй малобройна. Но, ми се струва, че от бунтовническата шхуна, известна под името „Ариел“, можеха да ви дадат по-достойни помощници. И това ме навежда на мисълта, че вашите приятели са някъде наблизо.
