Младите хора се спогледаха учудено, но Грифит с мълчалив поклон изрази съгласието си с решението на капитана, който после продължи:
— Наредено ми е да следя за известни сигнали откъм носовете, край които минахме. За тази цел разполагам с най-добрите карти и с напътствия, благодарение на които снощи можахме да влезем в залива. Сега разполагаме и с лоцман, който даде такива доказателства за умението си, че нито един от вас, господа не трябва да се колебае в случай на нужда да се довери на неговата честност и вещина.
Старецът млъкна и огледа офицерите си, сякаш искаше да прочете по лицата им какво мислят по тоя важен въпрос. Но слушателите само наклониха мълчаливо глави и капитанът продължи обясненията си, като от време на време поглеждаше един лист, който беше в ръката му.
— Всички знаете, господа, че злополучният въпрос за размяната на пленници е повдиган неведнъж от двете правителства — нашето и английското. По тази причина, а също и по някои политически съображения нашите комисари в Париж смятат, че трябва да се заловят в плен някои видни дейци на противната страна, които може да послужат като заложници в случай на вражески интриги. Същевременно това ще прехвърли бедствията на войната от нашите брегове върху бреговете на тия, които я предизвикаха. Сега ни се удава възможност да изпълним този план и аз ви събрах, за да обмислим как да стане това.
Неочакваното съобщение за целта на плаването бе посрещнато с дълбоко мълчание. Като почака малко, капитанът се обърна към щурмана и запита:
— Какво ще ме посъветвате, мистър Болтроп?
Закаленият моряк, помолен за мнение как да се развърже тоя заплетен възел, сложи късата си, костелива ръка на масата и почна с голямо старание да върти мастилницата, а с другата ръка поднесе до устата си перото и го задъвка с такава наслада, сякаш беше лист от прочутия вирджински тютюн. Но, като забеляза, че го чакат да отговори, той погледна първо надясно, после наляво и най-после заговори с дрезгав, плътен глас, който от морските мъгли и постоянни простуди бе загубил всякаква мелодичност:
— Според мен, щом е наредено така, работата трябва да се свърши, защото има едно старо правило: „Думата на началството е закон.“ Но, не е лошо и правилото: „Каквото ти заповядат, прави, ала не се мори.“ То е избавяло много добри момчета от грешки, които биха им стрували отписване от ведомостта. Не искам да кажа, че ведомостта пада по-долу от други книги, ала когато човек умре, сметката му се закрива, за да не стават недоразумения. Тъй, че щом ще трябва да се върши работа, възниква въпросът: как? Всички знаят, че корабът има много платна, но не всеки може да ти каже как да се приберат излишните. Затуй, ако действително трябва да се свърши тая работа, редно е или да свалим на брега отряд, който да улови тия хора, или с лъжливи светлинни сигнали и флагчета да ги примамим на фрегатата. Колкото до десанта, капитан Мънсън, то ако пробиете с бушприта прозорците на гостната на английския крал, аз нямам нищо против. Говоря само от мое име и пет пари не давам, че ще му изпочупим съдините. Но, ако трябва да оставя отпечатъка от ботушите си по пясъка на тоя бряг — пак става дума само за мен, — извинете за израза, ама по-добре да потъна вдън земя!
Младите офицери се усмихваха, докато старият морски вълк излагаше мислите си тъй чистосърдечно, вероятно смятайки, че достатъчно ясно е осветил основния въпрос, заради който бе свикан съветът. Но командирът, който също беше възпитаник на старата школа, макар и по-изтънчен, изглежда, разбра всички доводи на щурмана и без да измени безстрастното изражение на лицето си, помоли най-младия от лейтенантите да се изкаже.
Младият човек говори скромно, но решително, макар че речта му общо взето не беше по-ясна от тая на щурмана. Той каза почти същото, само с тази разлика, че не проявяваше такава неохота да слезе на суша.
Изказванията на другите офицери, вече с по-висок чин, постепенно ставаха все по-ясни и по-смислени, докато най-после дойде ред на капитана от морската пехота. Излагайки мнението си, той явно се гордееше с това, че набелязаното начинание отговаряше повече на професията му, отколкото обичайните действия на фрегатата.
