— Струва ми се, сър, че успехът на тази експедиция зависи изцяло от начина на нейното изпълнение. След това лесноразбираемо за всички встъпление офицерът се поколеба, сякаш събираше мислите си за словесна атака, която щеше да сломи всякаква съпротива, след което продължи: — Разбира се, десантът трябва да стане на удобно място, под прикритието на оръдията на фрегатата, а шхуната по възможност да се постави на котва по такъв начин, че да може да открие флангов огън срещу брега, където е извършено дебаркирането. Подготовката за походен марш зависи много от разстоянието, което предстои да се измине. Аз мисля, сър, че трябва да се изпрати напред група моряци, които да пробиват път за колоната на морската пехота, а обозът и охраната му могат да останат на фрегатата, докато неприятелят бъде изтласкан към вътрешността. Едва тогава те могат спокойно да се придвижат напред. Трябва да се сформират също флангови отряди под командуването на двама от най-старите гар-демарини, а от марсовите да се образува малък отряд, който да помага на морската пехота. Разбира се, мистър Грифит лично ще поведе матросите, въоръжени с мускети и дълги пики — това ще бъде резерв, защото, струва ми се, моите военни заслуги и опит ми дават право да поема командуването на главните сили.
— Великолепно, фелдмаршале! — провикна се Барнстейбъл в изблик на веселост, която рядко се съобразяваше с времето и мястото. Не бива копчетата ви да ръждясат от морската вода. Трябваше да останете в лагера на Вашингтон. Да, по-добре да окачите койката си в неговата палатка. Вие, сър, изглежда мислите, че сме си наумили да завладеем цяла Англия?
— Зная, че всяка военна маневра трябва да се изпълни с голяма точност, капитан Барнстейбъл — отвърна командирът на морската пехота. Но, съм толкова свикнал да чувам насмешки от морските офицери, че не обръщам внимание на неща, които според мен са проява на невежество. Ако капитан Мънсън благоволи да използува мен и моите хора в тази експедиция, той непременно ще се убеди, че морската пехота е годна не само да носи караулна служба и да отдава чест.
Ала щом сте решили да тръгвате, тогава да пием за благополучно слизане на брега и за по-спокойно море. Капитан Мънсън, за ваше здраве! Аз мисля, че ако бяхме държали кораба по-южно — това е мое лично мнение, сър, непременно щяхме да се натъкнем на някой неприятелски кораб, който се връща от Западна Индия, и да намерим на него нещо за хапване, докато дойде време сами да стъпим на брега.
И тъй, докато говореше тоя стар, но още държелив моряк, с едната ръка често поднасяше чашата до устата си, а с другата стискаше здраво гарафата. Другарите му трябваше волею-неволею да слушат красноречието му или да си отидат жадни. Най-после Барнстейбъл безцеремонно му отне шишето и като си смеси вода и ром в равна пропорция, забеляза:
— Какъв чудноват грог имате в чашата си, Болтроп! Откакто плавам, не съм виждал такова нещо. В него има не повече вода, отколкото измества „Ариел“ с плиткото си газене, а дъното му не се стига. Ако в избата ви има такова устройство за вечно пълнене, нашата фрегата ще излезе много евтино на Конгреса.
Останалите офицери бяха още по-въздържани. Грифит само на-кваси устните си, а лоцманът изобщо отказа предложената му чаша. Капитан Мънсън продължаваше да стои прав и офицерите, виждайки, че присъствието им не е повече необходимо, се поклониха и излязоха. Грифит, който си тръгна последен, усети леко докосване на ръка по рамото си и като се обърна, видя, че го бе спрял лоцманът.
— Мистър Грифит — каза той, когато останаха сами с командира на фрегатата — снощните събития трябваше да ни научат на взаимно доверие. Без него нашата експедиция ще бъде опасна и безполезна.
— Нима рискът е еднакъв за двама ни? — възрази младият човек. Всички ме знаят такъв, какъвто съм. Служа на отечеството, принадлежа към семейство, чието име е гаранция за верността ми към Америка. И все пак рискувам да сляза на неприятелска земя, сред врагове, с малки военни сили и при обстоятелства, когато предателството би било гибелно за мен. Кой и какъв е този човек, дето се радва толкова на вашето доверие, капитан Мънсън? Задавам тоя въпрос не толкова заради себе си, колкото заради смелчаците, които ще ме следват безстрашно, накъдето и да ги поведа.
Сянка на недоволство премина по лицето на непознатия при тия думи, след които той се замисли дълбоко.
— Вашият въпрос е до известна степен основателен, мистър Грифит — отговори командирът, но едва ли е нужно да ви напомням, че имам право да изисквам безусловно подчинение от всички. Макар че произходът и образованието ми не ми дават привилегиите, от които се ползувате. Все пак Конгресът очевидно е сметнал, че не могат да се пренебрегнат моите заслуги и години. Аз командувам тая фрегата…
