— Отговарях на въпросите й, мистър Грифит, както би постъпил всеки възпитан мъж, когато разговаря с девойката, която обича. Кетрин е надарена с любопитство като всяка жена от нашия град, която е минала вече нос Четиридесетилетие и още не си е намерила съпруг, а езикът й играе насам-натам като ветропоказател в тихо време … Но, ето разговорника й. Признай, Грифит, че като оставим настрана сантименталността и висшето ти образование, такава умна и находчива девойка може да ти бъде отлична помощничка.
— Аз никога не съм се съмнявал в добрите качества на мис Плаудън — произнесе Грифит с комична важност, която често се примесваше с по-дълбоките му чувства. В това именно се проявяваха моряшките му навици и характерът му. — Но това наистина надминава всичките ми очаквания. Какъв сполучлив избор на фразите: номер J 68 — незаличимо, 169 — до гроб, 170 — страх ме е да не се излъжа в теб.
— Стига! — извика Барнстейбъл, като дръпна книгата от ръцете на сияещия Грифит. Защо да си губим сега времето с такива глупости? Я кажи по-добре, какво мислиш за нашата експедиция на брега?
— Мисля, че дори и да не успеем да заловим нужните хора, поне ще освободим нашите дами.
— Но този лоцман! Не забравяй, че той държи всички ни за гушата и достатъчно е да се разбъбре, когато го заплашат или го подкупят, и ще ни обесят на реите на някой английски кораб.
— А защо не изхвърли кораба ни на брега, когато се бяхме залутали сред плитчините? Тогава и през ум не ни минаваше да го заподозрем в предателство — възрази Грифит. Не, аз му имам пълна вяра и мисля, че с него можем да се чувствуваме по-спокойни, отколкото без него.
— Тогава, нека върви ако ще в къщата, където ще се съберат на лов неговите министри! — възкликна Барнстейбъл, като скри сигналната книга под куртката си. Ние пък си имаме карта и тя ще ни покаже пътя за пристанището, което търсим. Наречи ме глупак, ако стъпя още веднъж на terra firma и тази палавница пак ми се изплъзне като летяща рибка от делфин! Мистър Грифит, трябва да вземем на брега и корабния свещеник.
— Любовното безумие те кара да забравиш войнишкия си дълг. Нима ще легнеш в дрейф и ще слушаш проповеди по време на нашата хвърката експедиция?
— Не, не, можем да легнем в дрейф само при крайна нужда. Но, в такива случаи винаги трябва да се лавира и в паузите можем да накараме свещеника да ни венчае. Той се оправя лесно с молитвеника и ще свърши работата не по-зле от епископ. Дано тия мили имена, с които е подписано писмото, за последен път да стоят заедно…
— Не бива така — каза Грифит, като клатеше глава и се усмихваше макар, че никак не му беше до смях … Не бива така, Ричард! Трябва да забравим влеченията на сърцето си и да служим единствено на родината. Пък и лоцманът не е човек, който би отстъпил от целта си.
— Тогава нека сам гони целта си! — тросна се Барнстейбъл. Никой на тоя свят освен командира не е в състояние да ми попречи да говоря с моята тъмноока Кейт чрез тия флагчета, камо ли тоя жалък лоцман! Да върви където ще. Аз пък ще държа курс като по компас, право към старите развалини, откъдето мога да видя романтичното крило и трите опушени ветропоказателя. Не мисли, че забравям дълга си. Не! Аз ще ти помогна да уловиш англичаните, но когато свърши тази работа, ура за Кетрин Плаудън и вярната любов.
— Млъкни, безумецо! Каюткомпанията има дълги уши, а нашите прегради са изтънели от времето. Трябва да мислим преди всичко за дълга си. Това не е детска игра и не току-тъй нашите комисари в Париж са сметнали за нужно за изпратят фрегатата на такава експедиция!
Сериозността на Грифит поугаси разпалеността на Барнстейбъл, но като поразмисли малко, той скочи и понечи да излезе.
— Къде? — запита Грифит, като спря кротко нетърпеливия си приятел.
— При стария добродушко. Намислих как да превъзмогнем всички трудности.
— Първо кажи на мен. Аз съм му доверен човек и мога да ти спестя излишно огорчение в случай на отказ.
— Колко благородници иска да вземе за украшение на каютата си?
— Лоцманът ми посочи не по-малко от шестима — все хора знатни, ползуващи се с уважение сред врага. Двама перове, двама членове на Камарата на общините, един генерал, а шестият е моряк като нас с чин капитан. Те се събират на лов в едно имение близо до брега и ми се струва, че планът е изпълним.
— Е, значи, по двама на всеки от нас. Ти върви с лоцмана, ако искаш, но позволи ми да поема с моя кормчия и с гребците към дома на полковник Хауард. Аз ще извърша изненадващо нападение срещу къщата му, ще освободя дамите, а на връщане ще взема в плен първите двама лррдове, които ми попаднат. Смятам, че за нашата работа е безразлично кого ще хвана.
