Това вече беше прекалено! Жан се обърна към него със святкащи от гняв очи.
– О, дори не допуснах, че изобщо сте забелязали как той ме ухажва...
Кралят я погледна изненадан.
– Не беше редно да ме предизвиквате по този начин с графа, мадам.
Готова да отиде докрай, тя издържа на погледа му.
– Наистина ли, сир? А не си ли помислихте, че именно вие сте причината да се държа така?
С тези думи тя премина всяка граница и наруши етикета - съзнаваше го, но в момента ѝ беше безразлично. Омръзнало ѝ беше да лежи будна и да чака кралят да я пожелае както преди.
Беше толкова гневна, че ѝ се искаше да хвърли нещо по него. Очите ѝ се напълниха със сълзи.
Лицето му внезапно се промени.
– Жан!
Отиде при нея и я привлече в прегръдките си.
– Не!
Жан се откъсна от него и в погледа ѝ пламна решителност. Вече не се страхуваше. Крайно време беше да разбере какво става. Гласът ѝ прозвуча отчаяно:
– Искам да знам защо вие...
Луи улови ръката ѝ и я стисна така силно, че я заболя.
– Забравяте се – рече строго той.
Погледът му я накара да замълчи. В зениците му се четеше неумолимост и тя разбра колко е безсмислено да очаква отговор. Обърна се и избухна в плач.
– Не бива, скъпа – пошепна Луи и отново я прегърна.
След няколко дни Жан и графиня Д'Естрад се разхождаха в оранжерията.
– Вече не разбирам нищо – призна съкрушено Жан. – Старае се да показва навсякъде, че всичко е постарому, а в действителност...
Спря под едно разклонено дърво и несъзнателно започна да къса листа от ниско надвисналите клони.
– Според мен това е добър знак. Кралят несъмнено ви обича както преди.
Жан продължи да къса зелените листа. Наистина се чувстваше обичана от Луи. През последните дни обаче се питаше дали нежността и вниманието му не са просто признание за преживяното в миналото. Кралят я съжаляваше – това беше най-ужасното. Захвърли листата на пътеката.
– Защо тогава не ми каже истината?
– Защото му е неприятно да говори по такъв въпрос. Не бива да търсите причината за липсата на желание у него единствено в себе си – окуражи я графиня Д'Естрад и се уви в подплатената си наметка. През зимата и в оранжерията беше доста студено. – Нима не разбирате, скъпа – кралят е мъж, а силният пол често има проблеми с твърдостта...
Жан изохка смаяно. Изобщо не беше помислила за това. Наистина ли Луи имаше проблеми с мъжествеността? Идеята ѝ се стори абсурдна. Тя не можеше да си представи, че кралят, страстен мъж с гореща кръв, е в състояние да живее дълго без насладите на плътската любов. По-рано се любеха всяка нощ. "Колко седмици и месеци минаха, откакто не сме били заедно?" – запита се нещастно тя. Означаваше ли това, че Луи ѝ изневерява с други жени? Или графинята е права?
– Не се тревожете излишно, маркизо – посъветва я графиня Д'Естрад, когато се прибраха в двореца.
– Ще се опитам – въздъхна Жан. – Благодаря ви.
Двете поздравиха няколко придворни и прекосиха Огледалната зала. Внезапно графиня Д'Естрад спря.
– О, ето я и племенницата ми! Ще позволите ли да ви я представя?
– Разбира се – усмихна се Жан.
Приятелката ѝ постоянно ѝ говореше за младото момиче, наскоро представено в Двора. По знак на графинята племенницата се приближи с плаха усмивка.
– Шарлот Розали дьо Романе – представи я графинята.
Момичето направи дълбок, почтителен реверанс, сякаш се кланяше пред кралицата. Жан се усмихна трогната. Шарлот Розали беше много хубавичка. Кестеняви къдрици обрамчваха гладкото бяло лице с огромни кехлибарени очи, излъчващо нещо детско и естествено. Закрилническият ѝ инстинкт мигом се пробуди. Веднага разбра какво е имала предвид графинята, като ѝ каза, че е загрижена за племенницата си.
– Момичето е наивно и това ме притеснява. В Двора ще се възползват от наивността ѝ.
– Не се притеснявайте, графиньо. Ще я взема под крилото си и ще се погрижа да ѝ намеря добра партия – беше ѝ обещала Жан и се зарече да спази думата си.
– Много се радвам да се запозная с вас. Виждам, че графинята не е преувеличила, когато ми разказваше за племенницата си. Вие сте прекрасна млада жена – рече топло Жан.
Шарлот Розали засия от радост и отново направи реверанс.
– Мадам е много добра...
Жан разтвори ветрилото си.
– Е, мадмоазел, щом сте племенница на графинята, значи сте и моя роднина. За мен ще е удоволствие да ви помогна според възможностите си, за да се чувствате добре в Двора. Не се притеснявайте да ме потърсите, когато имате нужда от помощ или съвет.
Бузите на момичето пламтяха.
– О, мадам, не заслужавам толкова благосклонност...
Жан я хареса още повече.
– Напротив, скъпа, заслужавате и за мен ще е удоволствие да ви помагам. Роднините и приятелите на графиня Д'Естрад са и мои.
Жан размени поглед с приятелката си. И двете се усмихваха доволно.
Минаха месеци. Вместо да продължава да се измъчва, Жан започна да развива други дейности. Както винаги, когато я обземаше някаква идея, тя изпадна в трескаво вълнение. Постоянно размишляваше и чертаеше планове.
Реши първо да поговори с Пари Дюверни и пастрока си Льо Норман дьо Турнем.
