Мадам дьо Помпадур полностью

По обед в двора на "Етиол" влезе натоварена карета и спря пред парадното стълбище.

– Какво е това, за бога? – учуди се Абел, който бе изтичал до прозореца, привлечен от шума, и смаяно проследи как един лакей и двама пажове разтоварваха грижливо овързани сандъци, глобус и десетки пергаменти в кожени подвързии.

– Нямам ни най-малка представа – отвърна Жан и слезе тичешком в преддверието.

Обърканата Маргарет отвори вратата. След кратък поздрав лакеят и пажовете минаха покрай нея, приведени под тежестта на товара си.

– Какво означава това? – попита високо Жан.

– Простете, мадам...

Пред нея застана дребен мъж в черните одежди на придворен духовник и свали шапка с елегантен поклон. Беше още млад, на не повече от трийсет години, и в очите му святкаше хумор. Жан позна абат Филип-Шарл-Франсоа дьо Пиер, маркиз Дьо Берни. Двамата се бяха запознали на празненството у графиня Д'Естрад и се бяха харесали.

– О, абате, радвам се да ви видя!

Мъжът размаха шапката си.

– Идвам при вас като кралски пратеник, мадам. Кралят ми възложи да ви подготвя за придворния церемониал във "Версай".

Книги и свитъци имаше навсякъде: по масата и столовете, по перваза на прозореца, даже по пода.

– Оттук нататък животът ви ще се определя от дворцовия етикет – обясни абатът, загледан в грижливо поддържаните си ръце с изискан маникюр. – Това означава, че трябва да научите буквално всичко: как се влиза в помещение, как се сяда, как се правят поклони, как се яде, пие, танцува, кога ви е позволено да говорите и най-вече какво ви е позволено да говорите. – Той пое въздух и вдигна глава. – Откровено казано, за няколко седмици е почти невъзможно да научите всичко, но щом такова е желанието на Негово Величество, ще направим невъзможното.

Абатът извади от расото си дантелена кърпичка и елегантно попи капчиците пот от челото си, преди да застане пред голямата дъска, също донесена от пажовете, и да посегне към тебешира.

– Първо и най-важно трябва да осъзнаете, че придворният етикет не е просто изискано държание, а кодекс за поведение, който олицетворява йерархията в Двора и държавата. Колкото по-високи са рангът на съответното семейство и официалната титла на лицето, с толкова повече привилегии се ползва то.

Абатът нарисува триъгълник и прокара по височината му няколко хоризонтални линии.

– На върха стои кралят, господар на всичко и всички. Следва кралското семейство, след тях идват принцовете по кръв, херцозите и перовете, после маркизите, графовете и т.н. Един принц има повече права от един херцог, а херцогът ползва повече привилегии от маркиз или граф. От друга страна обаче, принцовете не са равни помежду си, както и един херцог не е еднакъв с друг. Между тях също има различия в ранга и останалите са длъжни да ги съблюдават. – Абатът прекъсна за малко лекцията си и я погледна изпитателно: – Разбирате ли какво ви говоря?

Жан кимна.

– Много добре. – Тъмните очи я измерваха с интерес. – Искам да запомните едно: независимо кой ще застане насреща ви в Двора, вие сте длъжна да се съобразявате с ранга му и произтичащите от него привилегии. Неспазването на етикета означава не само голяма неучтивост и обида, но и нарушаване на реда, олицетворяван от тези хора в страната и пред краля. – Абатът посочи дълъг и широк пергамент, окачен на дъската. – Както знаете, във "Версай" живеят и работят десет хиляди души.

Жан кимна отново. "Версай" беше не само резиденция на краля и Двора, а и седалище на правителството и на целия държавен апарат.

– Три хиляди френски благородници принадлежат към така наречените presentees – те могат да представят родословно дърво, стигащо най-малко до 1400-та година. Това им дава правото да принадлежат към Двора. Само хиляда от тях обаче имат привилегията да живеят във "Версай".

Дори да имаш само една малка стая е високо отличие, помисли си Жан. Придворните, не получили такова благоволение, нощуваха извън двореца. Наричаха ги малко пренебрежително galopins, защото постоянно бяха на път между двореца и градските си резиденции.

Берни разви голяма карта. Появи се същинско море от дребно написани имена, титли, гербове и преплетени родословия. Абатът посегна към дълга, полирана показалка с позлатен връх.

– Висшата аристокрация на "Версай". Най-могъщите, най-влиятелните семейства на страната. В техните вени тече най-благородната, най-чистата кръв на Франция. – Гласът му незабележимо бе добил страхопочтителен тон. – Някои от тях са роднини с кралския дом, повечето служат на Короната от поколения и участват в правителството. Те и предците им са доказали своето благородство главно чрез военни заслуги, рискували са живота си за нашата страна и за краля.