Жан се взираше замаяно в картата. Спомни си какво ѝ бе казал граф Дьо Брион в салона на маркиза Дьо Тенсен: "Няма нищо по-благородно от това да пролееш кръвта си за другите." Това беше разбирането за чест на военната аристокрация. Нейните представители гледаха с пренебрежение на купените титли на служебната аристокрация и не се притесняваха да покажат надменността си към издигналите се представители на буржоазията.
Златният връх на показалката описа дъга върху имената и титлите.
– Родовете Конти, Конде, Ноай, Роан, Лорен...
Абатът се обърна към ученичката си и почука с показалката по два дебели тома, сложени на масата.
– Ако искате да се задържите във "Версай", трябва да спазвате правилата на етикета, а за да ги спазвате, е необходимо да знаете точно кой стои пред вас. Затова ще научите титлата, ранга и връзките на всеки отделен придворен наизуст!
От уплаха Жан изпусна ветрилото си.
– На всичките хиляда?
– За начало е достатъчно. По-късно ще се запознаете и с останалите две хиляди.
Берни говореше напълно спокойно, без да обръща внимание на уплахата ѝ.
Това си беше цяла наука. Жан, естествено, не повярва на думите на абата, че е невъзможно да се подготви за няколко седмици, но сега съзнаваше колко е прав. Да, тя отдавна знаеше, че към високопоставен придворен е длъжна да се отнася с повече почитание отколкото към дребен барон от провинцията, но нямаше представа за съществуващите стотици междинни степени. За определяне ранга на съответния род имаха значение не само титлата и рангът, но и колко старо е родословното дърво, какви са връзките с други благородни семейства – например бракове с нископоставени или дори скандален
Изпълнена с решимост да се справи, Жан седеше до късна нощ над книгите и се опитваше да запомни обясненията и поученията на абат Берни. Искаше да е достойна за ролята си на бъдеща метреса, но дори да успееше да запомни безбройните имена и титли, както и стотиците предписания за поведение при един или друг случай, в никакъв случай нямаше да може да приложи познанията си на практика, да се държи с надменността и елегантността, които изискваше новият ѝ ранг. Дворцовият етикет превръщаше живота на всеки човек, живеещ в Двора, в сложна хореография. Стана ѝ ясно защо придворните наричаха "Версай"
Докато четеше фамилните хроники под светлината на догарящата свещ, докато неуморно учеше наизуст имена и титли и отчаяно се опитваше да запамети многобройните връзки между семействата, Жан разбра, че абатът има и друга цел, а не само да я запознае с най-могъщите благороднически фамилии на франция: той искаше тя да се яви в Двора подготвена. Никой във "Версай" нямаше да приеме в Двора жена, която не произхожда от старо аристократично семейство и е получила титлата си по благоволението на краля. Жан знаеше какво я очаква, ала не се плашеше. Отдавна беше наясно, че предопределеното ѝ с раждането място не е същото, за което я е определил животът. Приемаше го като каприз на съдбата.
Много добре си спомняше как се засегна, когато преди години подслуша разговора между мадам Дьо Тенсен и мадам Жофрен. "Тя не е от нашата класа, нямаме право да я приемаме" – колко унизена се почувства след тези думи. Сякаш беше белязана. На устните ѝ заигра усмивка. Междувременно животът ѝ се беше променил до неузнаваемост. Откакто се говореше, че тя ще е новата
Жан очакваше и в двора да е същото. Отначало ще я посрещнат с предразсъдъци и скептицизъм, но тя ще се отнася с тях дружелюбно и отзивчиво – както винаги е правила, и ще посреща старата аристокрация с полагаемата се почит и уважение.
Посегна към малкото пакетче писма, получени през последните седмици от краля. Последното пристигна тази сутрин с нарочен куриер и беше надписано "До мадам маркиза Дьо Помпадур". Все още не бе свикнала с тази титла, но обичаше звученето ѝ. Вече наистина беше маркиза! Новото ѝ име беше украсено с истински стар герб: три сребърни кули върху синя основа. Благородническата титла на старото, почтено семейство Помпадур от Лимузин бе отишла наскоро в ръцете на краля, защото семейството нямаше наследници. Луи даде на Жан не само титлата, а и принадлежащата ѝ синьория в Лимузин.
Жан разгъна писмото от краля, френската армия бе постигнала победа във Фландрия. След славната победа при Фонтеноа французите завзеха и Турне, Гент, Брюж и Ауденарде. Жан прочете за пореден път последните редове от писмото и пулсът ѝ се ускори:
