– Ще направите кухня?
– Да, Ваше Величество, зад това преддверие. Ще направим и баня, непосредствено до спалнята.
Само след минути двамата вече разговаряха за архитектура като стари познати. Разговорът завърши с това, че Льо Норман дьо Турнем обеща на краля да разгледа плановете за преустройството на кралските покои във "Фонтенбло". След тази първа среща генералният откупчик на данъците посети краля още няколко пъти и се запозна с архитект Габриел, който с внимание изслуша мнението му за промените.
– Умен човек е вашият приемен баща – отбеляза кралят пред Жан и тя много се зарадва на тази проява на симпатия.
С помощта на камериерката Жан облече лек копринен халат, гарниран с дантели. В помещението се носеше фин мирис на розови листенца. Жан седна пред тоалетката, освежи се с гореща розова вода, парфюмира се и сложи малко руж на бузите си. Вече беше готова да започне с официалния си утринен тоалет. Докато камериерката разресваше косите ѝ, пристигна първият посетител.
Графиня Д'Естрад влезе шумно в спалнята и поздрави Жан с целувки по двете бузи.
– Желая ви добро утро, скъпа – изчурулика тя и се обърна към камината, за да погали двете кученца, дремещи доволно пред огъня. После се посвети на плодовете и сладките, наредени на масата. Графинята много обичаше грозде.
Развеселена, Жан я наблюдаваше в огледалото. Камериерката ѝ поднесе табла с писма и картички, предадени за нея както всяка сутрин.
– Виждам, че сте спали добре.
– Чудесно – кимна енергично графинята. Дългото лице с хлътнали бузи не я нравеше красива, но искрящата жизненост и чувството ѝ за хумор привличаха хората. – Между нас казано, радвам се, че сме отново във "Версай".
– Наистина ли?
Графинята произхождаше от висшата аристокрация и още от дете знаеше как да се държи в Двора. Самата Жан намираше живота във "Версай" бляскав, но напрягащ, и страдаше, защото тук виждаше краля много по-рядко, отколкото в "Шоази" или "Фонтенбло". Дните му бяха разпределени по минути. След церемонията по обличането Луи отиваше в Държавния съвет или даваше аудиенции. Към обед присъстваше на месата, после обядваше и пак се оттегляше да работи. По-късно следобед отиваше на лов или се разхождаше из парка. Поне два пъти седмично вечеряше пред Двора с кралицата и децата си, през останалите вечери се организираха така наречените
Кралят вземаше Жан на всеки лов и разходка. Тя присъстваше и на вечерите, а през деня Луи често открадваше по няколко минути, за да иде при нея – и все пак времето, прекарвано заедно, ѝ се струваше твърде малко. За разлика от прадядо си Луи настояваше да има свой личен живот и освен полуофициалните покои около частния кабинет, с които се беше задоволявал Кралят Слънце, си беше устроил
Жан се обърна отново към графиня Д'Естрад, която любопитно оглеждаше помещението. В момента вниманието ѝ бе привлечено от тоалетната масичка, където камериерката бе отворила кутия с искрящи скъпоценности. Графинята посегна към едно колие от розови перли и въздъхна възхитено.
– Боже, колко са красиви! Нов подарък от Негово Величество?
Жан кимна и се зае да преглежда пощата. Сред многото писъмца и картички отново лежеше едно от онези писма. Тя започна да чете и лицето ѝ помрачня.
– Принцеса Дьо Роан ще позеленее от завист. – Графинята забеляза посърналото изражение на Жан и се обезпокои. – Нещо неприятно ли има, мила?
– Нищо интересно – отвърна хладно Жан, смачка писмото и го хвърли в огъня.
Графинята проследи действията ѝ с нарастващо учудване.
– Наистина ли не се е случило нищо? Да не сте получили лоша вест?
Жан поклати глава.
– Нищо важно.
– Маман! Маман!
Жан се обърна към вратата. Малката Александрин се откъсна от ръката на бавачката и се втурна да целуне майка си.
Изпълнена с радост, Жан разтвори ръце.
– Добро утро, ангелчето ми – поздрави весело тя и целуна дъщеричката си.
