Нищо не можеше да се сравни с уникалността и красотата на "Версай". Дворецът, построен през миналия век от Луи XIV, бъдещия Крал Слънце, се бе превърнал от незначителна ловна хижа във внушително доказателство за величието и властта на монарха. Въстанието на Фрондата[13] бе потушено, бунтовната аристокрация, осмелила се да се надигне срещу краля, бе укротена и Луи XIV избра "Версай" за седалище на своето правителство и своя двор, където висшата аристокрация на Франция бе задължена да присъства.
"Версай" трябваше да бъде по-голям, по-възвишен, по-съвършен от всеки друг дворец в Европа. Повече от 40 години архитекти, математици, скулптори и художници работиха върху този символ на абсолютната власт. Разкошът, блясъкът, съвършената симетрия във всеки детайл, геометрията на градините с големите изкуствени езера и фонтани – всичко бе съградено, за да внушава възхищение и страхопочитание. Жан отлично помнеше как при първото си идване във "Версай" вървя като замаяна през кралските покои. И днес се чувстваше така, въпреки че познаваше двореца много по-добре от преди. Сега имаше възможност да се наслади на безбройните произведения на изкуството, на съвършената красота, заобикаляща я отвсякъде, да осъзнае къде живее. Във "Версай" човек се чувстваше издигнат над останалите. Така се почувства и Жан, когато през ноември се върна с двора от "Фонтенбло" във "Версай". Докато се разхождаше, тя често спираше, възхитена от картини, скулптури и позлатени фрески. Досега бе пребивавала главно в частните покои на краля, затова не познаваше голяма част от двореца и си го представяше като лабиринт от елегантни коридори, великолепни апартаменти и салони. После я въведоха в Двора, но двамата с Луи не останаха дълго във "Версай", а заминаха за "Шоази". Едва сега пред нея се разкриха истинските размери на Версайското великолепие. В този дворец нищо не беше случайно. Дори най-дребните детайли в декора и алегориите свидетелстваха за величието и славата на краля.
"Версай" обаче се оказа и ново предизвикателство за Жан. Тук етикетът беше много по-строг, отколкото в другите дворци, и тя допусна няколко доста неприятни грешки под подигравателните погледи на придворните. Веднъж се поклони със закъснение, друг път стана, а се изискваше да остане седнала, трети път продължи да върви, въпреки че трябваше да спре. За щастие вече не забравяше да спира носилката и да слиза при среща с член на кралското семейство. Ала все още си спомняше с ужас как скоро след пристигането на Двора беше готова да слезе от екипажа си в парка, което щеше да е непростима грешка. Според етикета при среща с член на кралското семейство, който минава в карета, екипажът спира, но пътуващият в него не е длъжен да слезе и да се поклони. Добре че графиня Д'Естрад пътуваше с нея и я задържа. Иначе щеше да се изложи като последна глупачка.
А езикът на придворните! До днес Жан си беше въобразявала, че е получила най-добро образование, че е общувала с много и различни хора в салоните, затова умее да говори и да подбира изразите си. Оказа се, че това изобщо не е вярно! Вече разбираше защо понякога Луи я гледа с изненада, когато му разказва нещо. В Двора намираха безброй думички за вулгарни – нищо, че в Париж ги употребяваха дори най-висшите кръгове. Във "Версай" никога не казваха "подарък", а "презент", не пиеха "шампанско", а "вино от Шампан", не пишеха писма, а "кореспондираха", не "предполагаха", а им се "струваше" – и така до безкрай. Жан се отчайваше, защото постоянно ѝ се налагаше да внимава за всяка дума; понякога се разплакваше, защото имаше чувството, че никога няма да се научи.
Въпреки всички трудности тя се гордееше, че живее във "Версай". Имаше собствени покои, просторни и комфортни – единайсет стаи на втория етаж под покрива на двореца, свързани чрез специална стълба с кралските апартаменти, точно под нейните. Разполагаше с достатъчно място да си направи собствена библиотека.
Слънцето тъкмо изгряваше. Жан се протегна със затворени очи. Само преди няколко минути Луи се сбогува с нея с целувка и камердинерът Льо Бел го поведе към кралската спалня за ежедневната церемония по обличането. Жан обу копринените пантофки, приготвени от камериерката, стана и направи няколко крачки из просторното помещение. Докато Дворът пребиваваше във "Фонтенбло", мосю Льо Норман дьо Турнем преустрои апартамента ѝ във "Версай" според нейните желания. Най-важното беше да има собствена баня и кухня. При едно от идванията му във "Фонтенбло", за да обсъдят плановете, пастрокът ѝ случайно се засече с краля. Пренебрегвайки дълбокото смущение на Льо Норман дьо Турнем, който се поклони дълбоко, Луи го поздрави и любопитно се осведоми какви планове е донесъл. С този свой жест кралят оказа необичайна чест на генералния данъчен откупчик – защото обикновено поздравяваше само с кратко кимване посетителите на Жан, стига да не бяха придворни, които познаваше.
Льо Норман дьо Турнем показа плановете и още преди да разясни целите на преустройството, опитният поглед на Луи веднага откри за какво се касае.
