— Не — твърдо заяви Невин. — Това са глупави измислици на бардовете. Ами, размърдайте си главите. В тия приказки се говори за най-обикновени жаби, нали така? Да, ама ако човек се превърне в жаба, тая жаба ще трябва да е грамадна. Не може току-така да се изпари толкова плът, а никоя приказка не споменава за жаба колкото кон.
Тримата войници се разсмяха на шегата и явно се поотпуснаха.
— Добре тогава — каза Сандир. — Заклел съм се да умра за господаря и свинска пръдня не давам дали ще е от меч или от деомер, обаче никак не ми се нравеше мисълта да подскачам в блатата до края на дните си.
— И какви хубавици ще се навъртат край теб — съчувствено добави Аркад. — Все зелени и пъпчиви.
Невин се присъедини към общия смях. Шегите бяха най-доброто оръжие на тези хора срещу страха от неизвестното.
Към полунощ, когато всички бяха заспали и само стражата обикаляше из лагера, Невин седна до гаснещите въглени, за да се свърже с Адерин. Благодарение на дългогодишната дружба бе достатъчно само да помисли за него и след малко лицето на Адерин изникна в червеникавото сияние.
„Ето те — помисли Невин. — Можеш ли да разговаряш?“
"Мога — отвърна мисълта на Адерин. — Лагерът спи. Всъщност тъкмо се канех да те потърся. Армията на Корбин е все на същото място.
„Без съмнение ще изчакат да напуснем дъна и тогава ще се опитат да убият Родри. Лодлейн с тях ли е още?“
„Да. Ах, богове, сърцето ми се къса. Какъв глупак бях, че го обучих!“
Невин прогони изкушението да отвърне: „Нали ти казвах“. Образът на Адерин се усмихна кисело, сякаш много добре знаеше какво му минава през ум.
„Но стореното си е сторено — продължи Адерин. — А сега аз отговарям за злодеянията му… не е нужно да ми напомняш. Важното е да приключим час по-скоро.“
„Точно така. Още ли смяташ, че не е нищо друго, освен безумие?“
„Да. Ако наистина беше преминал към гнусните деяния на Черния път, сега щеше да се крие, а не да се перчи с дарбата си пред разни дребни благородници.“
„Е, сигурно имаш право. Слушай, ти познаваш Лодлейн далеч по-добре, отколкото аз. Вече изглежда ясно, че той е разпалил този проклет бунт. Защо? Дали се опитва да избяга от отговорност за убийството? Ако е тъй, планът му няма да успее. Няма значение чий васал ще бъде Корбин. Рано или късно нещата ще опрат до съд, а гуербрет Рийс е дори по-строг от Ловиан.“
„Прав си, аз също си блъскам главата над този въпрос. Отначало мислех, че се кани да ме убие заедно с двамата свидетели, които водя, но ако е тъй, защо да замесва Родри и половината тиеринство? Няма смисъл в цялата работа.“
„Наистина няма и мисля, че би трябвало да открием какво си е наумил.“
Адерин мрачно се разсмя.
„Ако можем. Там е въпросът, приятелю. Ако можем.“
След като привърши разговора с Адерин, Невин дълго стоя, унесен в нерадостни мисли. Искрено се надяваше Адерин да има право, че Лодлейн е само безумец. Наистина, момчето си беше неуравновесено от самото начало. Изучаването на деомера изисква пълно душевно равновесие и непоклатимо ядро от здрав разум, защото силите, към които прибягва това изкуство, могат да разкъсат на парчета един по-крехък ум, като го оставят в плен на пагубни заблуди и фантазии. В душата на Лодлейн никога не бе имало желязо, а само податливото сребро на вроден деомерски талант, който по-скоро би трябвало да бъде потискан, а не насърчаван. Е, ако Адерин беше прав, оставаше им поне тази утеха, че Лодлейн само злоупотребява със силата си, без да се замесва в странни и нечестиви дела. Както всяка светлина хвърля сянка, така и покрай истинското учение съществува черен деомер. Хората, които го изучават (а те никога не допускат жени в своето гнусно братство), копнеят единствено за власт и понеже треперят над нея като скъперници, само съсипват чуждите души, вместо да им помагат. Те изравят злокобни магии от най-мрачните кътчета на Вътрешните земи и поддържат живота си по неестествен начин, като се хранят с жизнената сила както на хора, тъй и на духове. Невин бе дал клетва безмилостно да унищожава всеки от тях, където и да го срещне, ала те знаеха това и се криеха от него.
