— Белезите върху восъка изглеждаха като следи от животински нокти.
— Имахме хипотеза, че може да е използвал някакъв уред, като вила за сено или може би ръкавица с шипове. Звучи малко невероятно, но цялата ситуация бе необяснима.
— Мислите ли, че го е извършил Звярът?
— Маги Куч иска така да мисли целият свят. Бизнесът й се вдигна сто процента след убийствата. Ако се осмеля да направя предположение — при това нямам и ни най-малкото доказателство да го подкрепя — бих казал, че зад всичко това стои Маги. Мисля, че синът й Аксел физически е в състояние да извади ръката на човек от ключицата. Може би Уик или Маги са били с него. Те са се погрижили за Зиглър и детето. Убили са Дан, когато е влязъл. След това с нещо са ги разкъсали и одрали, за да изглежда, че престъплението е дело на техния Звяр. После са се измъкнали, преди да обградим къщата. Това е моето предположение, но както знаете, в съда не можем да отидем с предположения.
— А другите убийства?
Той се облегна на гишето.
— Ще Ви кажа какво мисля и не съм единственият в града, който подозира същото. Маги Куч, може би с помощта на Уик Хапсън, е убила съпруга и децата си през 31-ва година, обезобразила е труповете и е измислила странната история за загадъчното същество, за да го свърже с убийствата на Тор и да отхвърли всякакво подозрение от себе си. По онова време бях дете, но си спомням, че много се говореше в тази насока. Уик тогава беше в гимназията и работеше в двора на Куч. Още преди убийствата хората приказваха, че между него и Маги има нещо. Попаднаха под голямо подозрение, което отмря с годините. Поднови се през петдесетте, след като момчето Багли бе убито там, вътре. Но тогава вече те правеха туристическите обиколки и бяха накарали хората почти да повярват в този техен Звяр. И нищо не се промени от факта, че момчето, което оживя — Мейуд — твърдеше, че приятелят му е бил убит от някакво чудовище. Естествено, той беше истеричен. Там вътре е било тъмно. Може би е очаквал да види някакво дяволско същество и всичко е било видение. Но могъл е да бъде и Уик, в някакъв костюм. Кой знае?
— Слушали ли сте версията на Капитан Франк по въпроса за Звяра?
— Старият козел приказва врели-некипели. Как го наричаше, Пого?
— Бобо.
— Ако този тип ми каже, че на лицето си имам нос, ще се погледна в огледалото, преди да му повярвам.
Ейб се засмя.
— Толкова ли е ненадежден?
— Да речем, опитва се да бъде център на внимание и е разбрал, че всички — но най-вече туристите — умират от удоволствие да чуят историята за Звяра. Дава на хората онова, което искат да чуят, а той е център на Внимание В продължение на час-два.
— Каза, че онова нещо е убило сестричката му.
— Проверявал съм този факт. Имаме архиви още от 1853 година, когато е основан градът. Според докладите сестра му е била убита от койот. Баща му
— Разбирам — каза Ейб. — Трябва да тръгвам, защото вече ме чакат — протегна ръка и мъжът я разтърси. — Благодаря Ви, че ми отделихте време и ми разказахте всичко това.
— Съжалявам за Вашата приятелка. Ужасно е. Кажете й, че Дан загина смело в изпълнение на дълга си и много ни липсва.
— Ще й предам. Още веднъж благодаря — каза Ейб и се обърна да си върви.
— Хей, един момент. Още нещо, преди да си тръгнете. Снощи сигурно сте били в града, в бар „Последен шанс“, иначе нямаше да знаете за историята с Бобо!
— Точно така.
— В „Уелкъм Ин“ ли сте отседнали?
— Това е единственият мотел в града.
— Забелязахте ли нещо особено там?
— Особено ли? В какъв смисъл?
— Крогънови — семейството, което държи мотела, не са се появили тази сутрин. Готвачът се обади около шест часа. Рецепцията била заключена. Изпратихме човек и по всичко личи, че снощи никой не е спал там. Намерили колата им изоставена по пътя. Нито следа от тях.
— Странно наистина — Ейб поклати глава. — Но аз не си спомням нищо особено.
— Не се замислихме сериозно, докато, не намерихме колата. Това стана преди час. Май са в беда.
— Ще попитам приятелите си дали не са забелязали нещо необичайно.
— Благодаря. Имаме наш човек в мотела, който разпитва гостите, но изглежда повечето са си заминали. Плащат предварително и напускат рано сутрин. Хората са на почивка и винаги тръгват рано.
— Ще видя.
— Доведете приятелите си, ако са видели или чули нещо. Засега липсва едно семейство. Ако нещата се окажат още по-лоши, ще ви потърсим.
— Добре. Надявам се, че ще се появят.
— И аз — докосна веждата си с пръст. — Приятен ден.
Навън Ейб огледа пътя. Мустангът не се виждаше никъде.
Стигна до ъгъла. Погледна надолу по „Крайбрежна улица“ и потърси Тайлър и Нора. Очевидно още пазаруваха. Отмина една кола. Пресече улицата и застана до бордюра в очакване на Джек.
