Придърпа нежно Тайлър към себе си. С една ръка галеше косата й, а с другата докосваше гърба й. Тя го прегърна силно. Тялото му бе топло, гладко и твърдо, и тя си спомни как го бе прегърнала тази сутрин, и как бе почувствала ръцете му върху гърдите си. Сякаш беше толкова отдавна. Дан е присъствал в стаята с тях като ангел хранител. „Ако ще те загубя заради този мъж — бе казал Ейб, — по-добре е да не отивам по-далече. Достатъчно силно те желая.“ Споменът за думите му накара сърцето на Тайлър да затупти силно. През тялото й премина вълна на чувство за вина и за да го отблъсне, прегърна Ейб още по-силно. Въпреки че галеше косата и гърба й, Тайлър почувства нарастващата му твърдост.
Ейб отстъпи назад. Усмивката му затрептя.
— Мога да остана още една нощ.
Тайлър кимна. Бе останала без дъх.
— Много бих искала.
Той погледна към водата и Тайлър сведе очи към банския му. Издутината отиваше нагоре и леко дърпаше ластика от кръста.
— Има един проблем — каза той и се наведе да вземе хавлиите.
— Проблем ли?
Тръгнаха по пътеката.
— Собствениците на мотела са изчезнали. Колата им била намерена тази сутрин. Никой не знае какво се е случило.
— Мислиш ли, че могат да затворят мотела?
— Може би има кой да се погрижи за него, не зная.
— О, чудесно! Това е единственото място в града, нали?
— Доколкото зная. Брайън Блейк изглежда също е сред изчезналите.
— Какво по дяволите става?
— Не зная.
— Боже, какъв град! Още като пристигнахме усетих, че е грозен и страшен. Снощи исках да се махна оттук и щях да го направя, ако не беше ти.
— Ако не бях аз?
— Ти си виновен — каза Тайлър и му стисна ръката.
— Съжалявам.
— Недей. Освен това, едва ли щях да успея да отлепя Нора оттук.
На пясъка в подножието на хълма Тайлър събу сандалите, взе ги в ръка, а с другата хвана Ейб. Пясъкът беше горещ като жар. Нора и Джек бяха нагазили във водата там, където се разбиваха вълните. Бяха захвърлили дрехите си на пясъка. Тайлър пусна сандалите до техния куп, а Ейб остави хавлиите на земята.
— Ще влезем ли? — попита Тайлър.
— И двамата се нуждаем от охлаждане.
Тя се затича през пясъка със смях. Ейб с лекота я настигна. Студената вода опръска краката й. Навлезе до колене и когато водата стигна до хълбока й, тя се пусна по една вълна. Гмурна се и изтръпна от ледената вода, но в следващия миг вече не беше толкова студено. Заплува навътре. Вълнението я повдигаше и леко я спускаше. Нещо я сграбчи за крака и тя си помисли: „акула!“ Беше Ейб.
Освободи се, изплува да си поеме въздух и се завъртя. Миг по-късно главата на Ейб се подаде на повърхността с мокра и залепнала коса, и грейнало лице, от което капеше вода. Тайлър го опръска и той се гмурна. Видя как ръцете му се разпериха, почувства пръстите му върху бедрата си. Той я дръпна надолу. Тялото му се хлъзна до нейното, сякаш бе намазано с олио. Зарови се в шията й, целуна я по устата. Обърнаха се във водата, прегърнати. Бедрото му я притисна между разтворените крака и тя потръпна. Тайлър затвори краката си като ножица, хващайки като в капан крака му между тях. Тя пусна ръка по задната част на банския му, опипа с пръсти вдлъбнатината на дупето, стисна твърдия му хълбок и се изви към него. Но започнаха да я болят дробовете. Отблъсна се от него, излезе на повърхността и си пое въздух. Ейб се появи пред нея. Известно време стояха на едно място и дишаха тежко.
— Опитваш се да ме удавиш ли? — попита Тайлър.
— По-точно
— Какъв ужасен начин да умреш!
Думите й напомниха за Дан на пода в онзи коридор и откъснатия му врат.
— Какво има? — попита Ейб.
— Нищо.
— Нищо ли?
— Непрекъснато… забравям за Дан. И отново се сещам.
— А-ха.
— Искаш ли да излизаме?
— Добре, щом желаеш.
— По-добре е — опита се да се усмихне, — преди да си изгубим банските.
— И поради много други причини.
Заплуваха един до друг към брега. След това стъпиха на дъното, а вълните ги побутваха в гръб, сякаш да ги изтикат по-бързо навън.
— Хайде да се поразходим — предложи Тайлър.
— Искаш ли хавлия?
— Ще изсъхнем на слънцето.
Взе ръката на Ейб и тръгнаха по твърдия и едър пясък. От време на време укротените вълни намокряха краката им. Слънцето грееше силно и приятно. Над главите им с крясък прелитаха чайки. Джек и Нора вървяха бавно по плажа към тях.
— Искам да знаеш нещо — каза Тайлър.
— О-хо.
— Не точно. Просто… Не искам да си мислиш… Господи как да го кажа? Изпитвах към теб чувство, преди да разберем какво се е случило с Дан. Спомняш ли си тази сутрин в моята стая?
— Как мога да забравя?
— Това стана преди… обиколката. Вече бях взела решение да не… да не започвам нищо отново с него.
Ейб кимна.
— Не искам да мислиш, че… Искам да кажа, че това не е просто някаква компенсация — да се влюбя веднага в теб след една нещастна любов. Няма нищо общо с него. По дяволите, колко те желаех снощи! Но той стоеше между нас, въпреки че… Господи, не звучи ли ужасно? Стоеше между нас, а вече ги няма.
— Разбирам те, Тайлър.
— Вие влязохте във водата?! — възкликна Нора, когато се приближиха с Джек. — Не си ли простудихте дупетата?
