Джанис се наведе напред. Нора и Тайлър й помогнаха да се изправи. Нора поддържаше момичето, а Тайлър мина зад Джанис. Гъстата й коса бе сплъстена и пълна с частици човешка плът. По гърба й бяха залепнали малки кървави парченца. На Тайлър й се догади, очите й се навлажниха. Пое си дълбоко дъх и избърса очи. По раменете на Джанис личаха разрези и пробождания. По гърба й се виждаха резки от следи на животински нокти. Дупето й бе одрано и кървящо, сякаш се бе ожулила при падане.
— Ще я заболи от топлата вода — каза Тайлър.
— Направила съм я хладка — Нора погледна гърба на Джанис и се сви. — Господи, мили боже!
— Една от нас трябва да влезе с нея под душа.
— Добре.
Нора бързо се съблече, а Тайлър продължи да държи Джанис за ръката. Нора дръпна завесата на душа и влезе във ваната. Помогнаха на момичето да прескочи ръба на ваната. Джанис отвори уста и изпищя, когато топлата струя потече по гърба й. Водата, която се оттичаше към канала, стана розова. В нея плуваха парченца месо. Тайлър извърна очи. Тоалетната седалка бе изцапана с кръв. Тя затвори очи и пое дълбоко дъх, за да не повърне. През съскането на душа чу слабия звън на телефона.
— Ейб Клантън!
— Обажда се Уолъс Пърсел от полицията.
— Благодаря! Сутринта говорих с Вас за „Къщата на Звяра“. Моята приятелка е била някога…
— Да, спомням си. Какво се е случило?
— Тази вечер бяхме на плажа — излъга Ейб. — Когато се връщахме, забелязахме млада жена, на която нещо се случило. Беше близо до „Къщата на Звяра“ — точно пред оградата при входа. Лежеше гола и пребита. Докарахме я тук, за да й дадем първа помощ. Казва се Джанис Крогън.
— Вие сте я
— Избягала е от къщата на Куч. Каза, че са я затворили там снощи. Брайън Блейк и родителите й са мъртви. Труповете им са в мазето на Куч.
Пърсел не каза нищо.
— Момичето е при нас. Ние сме в мотела „Уелкъм Ин“.
— Мога ли да говоря с нея?
— Тя е в банята.
— Описа ли онзи, който я е нападнал?
— Нападнал я е Звярът.
—
— Той съществува. Явно живее в къщата на Куч. Маги и другите го отглеждат като домашен любимец.
— И Джанис твърди, че Звярът я е нападнал и е убил родителите й и Блейк?
— Точно така. Още нещо. Джанис казва, че не била единствената пленница в къщата на Куч. Имало някаква жена, която държат насила и която има малко дете.
Ейб чу въздишка.
— Добре, г-н Клантън. Благодаря Ви за информацията. Ще се погрижим за всичко и ще се обадим по-късно.
— Там ли отивате?
— Да.
— Внимавайте!
— Винаги внимавам. До скоро — затвори телефона.
— Какво става? — попита Джек.
— Ще влезе кавалерията.
— Без нас? — попита Джек.
— Не сме поканени.
— Сами ще се поканим.
— И аз имам същото намерение.
Ейб мина бързо покрай Гормън и почука по вратата на банята.
Отвори Тайлър. Лицето й бе бяло като платно.
— Как е момичето?
— В кръв и мръсотия, но не тече много кръв.
Погледна към Гормън. Обърна се отново към Ейб, излезе от банята и затвори вратата.
— Какво става, Ейб?
— Говорих с полицията. Тръгват към къщата на Куч. Джек и аз отиваме да ги пресрещнем там.
Устните й се изкривиха.
— Недей да влизаш.
— Ще видим само дали имат нужда от помощта ни.
— За бога, Ейб!
— Искам с Нора да останете тук и да се погрижите за момичето. Ела с мен до колата да ти дам чантичката за първа помощ. Превържете я колкото можете. Като се върнем, ще потърсим лекар или ще я заведем в болница.
Хвана Тайлър за ръката и я поведе към вратата.
Джек и Гормън ги последваха.
— Вие идвате ли с нас? — обърна се Джек към Харди.
— Разбира се. Това може да се окаже кулминацията на моя роман — отговори той и преметна през глава фотоапарата.
Ейб отвори дясната врата. Коленичи на седалката. Отвори жабката. Извади пластмасова кутия. Подаде я на Тайлър.
— Пази се! — настоя тя.
— Не се притеснявай.
Джек, който стоеше до нея, започна да пъха патрони в пълнителя на пистолета си.
— Имате ли оръжие и за мен?
— Съжалявам.
Тайлър обви ръце около Ейб и силно го прегърна.
— Дали не можем да се отбием набързо до автобуса на Капитан Франк? — каза Гормън. — На път е. Има цял арсенал и няма да ми откаже някой пистолет.
— Няма време! — отсече Джек.
Ейб целуна силно Тайлър по устните.
— Много бързо ще се върнем.
— Така каза и миналия път — гласът й бе напрегнат и трепереше, сякаш всеки момент ще заплаче.
— И се върнах.
— Но се забави.
— Този път ще бързам — потупа я леко по дупето. — Влизай и се погрижи за Джанис.
— Да, сър — брадичката й затрепери.
Тя се обърна и изтича.
— Хайде да тръгваме — каза Ейб.
Тайлър затвори вратата и се облегна на нея. По лицето се търкулнаха сълзи. През хлипанията и риданието чу как колата потегли.
По дяволите, как можа отново да тръгне и да я остави?
Защото е мъж.
Защото е горд.
Защото е в характера му да помага, дори когато рискува живота си.
Ако не беше такъв, нямаше да е Ейб и може би тя няма и да е толкова отчаяно влюбена в него.
По дяволите!
Избърса лицето си с ръкава на пуловера. Дръпна се от вратата и прекоси празната стая.
От банята се чуваше постоянния шум на течаща вода. Отвори вратата и влезе. Силуетите на Нора и Джанис смътно се очертаваха зад найлоновата завеса на душа.
