Малки тайни полностью

— Ако мислиш, че ти изневерява, трябва да го напуснеш — казва Франсис болезнено откровено. — Щом веднъж е изневерил, значи ще го направи пак.

— Но ние работим заедно. — Сега сълзите ѝ се стичат по-бързо и прокарват вадички по фондьотена и избледнелия ѝ руж. Тя ги избърсва, но това само влошава нещата още повече. — Имаме две деца. Не е толкова просто, Франсис.

— Само казвам, че не трябва да продължаваш да си омъжена за някого, който те е предал. — Франсис скръства ръце пред гърдите си, както винаги, когато вярва, че е права. — По-добре ще ти е сама. Не искам да засегна нашия мил Саймън, но отдавна съм се научила как да живея без мъж.

„То пък един живот“ — Мерин и Лайла се споглеждат, защото и двете си мислят едно и също. Животът на Франсис се състои от групата за взаимопомощ и един магазин за понички. Това е.

— Ами ако не искам да знам? — Палецът отново се озовава в устата ѝ. — Ако не искам нищо да се промени? Ако… ако това е най-доброто, което някога ще имам? Ако точно това заслужавам?

— Глупости — отвръща Саймън, но примиренческото му изражение не съвпада с резкия тон.

Франсис няма какво да добави, а честно казано, Мерин също. Прекалено уморена е, за да води насърчителни разговори, пък и няма енергията да убеди Лайла в нещо, в което самата тя не вярва. Всички знаят какво има предвид. Всеки един от присъстващите в тази стая всеки ден от живота си носи товара на това, което е направил — а именно че не е успял да предпази детето си. Това е основното им задължение като родители. Най-важното, което е трябвало да направят.

Така че, не, не заслужават хубав живот. Не и ако децата им не са добре.

— Бъди добра към себе си. — Това е най-доброто, което Мерин може да измисли в момента, но веднага щом го казва и се чува отстрани, тя потрепва. Толкова е изтъркано, толкова плитко. Наясно е, че може да направи нещо повече, а не само да бълва цитати, взети от вдъхновяващи картинки в интернет, и Лайла сграбчва възможността, за да ѝ се нахвърли:

— О, като теб ли? — отвръща тя, при което Мерин примигва. — А ти защо все още си вкопчена в скапания си брак? С Дерек почти не си говорите. Кога за последно правихте секс? Ами ти… — тя извръща поглед към Франсис. — Била си омъжена в каменната ера и сега всички, с които общуваш, са в този магазин за понички. Не си ярък пример какъв бих искала да е животът ми след двайсет години.

— Лайла, стига! — намесва се Саймън и посяга за още една поничка. Третата, според сметките на Мерин. — Това не е много мило от твоя страна.

— О, защото милото отношение ти помага много ли? — Лайла повишава тон. — Докъде те е довело това мило отношение, Саймън? Жена ти те напусна, а ти качи над десет килограма от поничките, които изяждаш тук. — Тя се обръща към Джейми, която сякаш се свива, когато погледът на Лайла се спира върху нея. — Сигурна ли си, че искаш да си тук? Защото сега това е и твоят живот, а ако искаш да продължиш да отричаш истината, все още имаш време.

— Хей! — повишава тон Мерин.

Едно е Лайла да се сопва на нея и Франсис — те могат да го понесат, но Саймън е много по-чувствителен и когато се разплаче — защото той със сигурност ще го направи, — ще стане ужасно за всички. А и никой новодошъл не трябва да бъде подлаган на подобно нещо. На тях и без това вече им е достатъчно трудно.

— Разбирам защо си ядосана, но спри да обиждаш. Всички сме на твоя страна.

— Но аз не искам да съм на тази страна. — Гласът на Лайла трепери, ръцете ѝ също. — Не искам да съм тук, от тази страна, с вас! Не го ли схващате! Не искам такъв живот! И наистина изобщо не искам да те слушам, Мерин, защото, ако Дерек не ти изневерява все още, то със сигурност ще го направи някой ден. Така правят мъжете.

— Ей, ей, ей! — Саймън вдига пълничките си ръце и Мерин осъзнава, че никога досега не го е чувала да повишава толкова тон. — Хайде да си починем, дами.

— Начукай си го с тези дами — отвръща Франсис и става. След минута ще запали цигара. — Лайла, скъпа, или се примири, или недей — твоя си работа, но за бога, спри да ни викаш! Искам само да кажа, че имаш избор, разбираш ли? И имаш пълното право да направиш този избор. Но ако останеш със съпруга си, който ти изневерява, само защото се обвиняваш заради изчезналото ти дете, това всъщност е наказание и за теб, и за другите ти деца. Случилото се с Девън не е по твоя вина.

— Трябваше да го взема, а закъснявах. — Гласът на Лайла потреперва. — Беше късно и ако не закъснявах, баща му нямаше да може да го вземе, и сега синът ми щеше да е с мен в безопасност у дома.

— Да, но учителите не е трябвало да го пускат. — Франсис звучи раздразнена и потупва джоба си, за да провери за пакета с цигари.

Саймън изяжда третата си поничка и избърсва глазурата от дънките си.

— Но аз закъснях — повтаря Лайла. — Аз закъснях и вината е моя.

— Да, но не си била там, когато са ти взели Девън — казва Мерин тихо. — А аз бях, когато ми отнеха Себастиан. Аз бях с него.