Малки тайни полностью

Дерек не е в командировка, той е с… с… с любовницата си. Първата дума, която ѝ идва наум. Гадже, любима, разбивачка на бракове, както и курва, също ѝ хрумват, но по някаква причина любовница изглежда ѝ пасва най-добре. Тази дума носи усещане за нещо отвращаващо и скандално, каквото всъщност е.

Е, и какво очакваше? — прошепва гласчето в главата ѝ и Мерин моментално замахва и удря мислено, сякаш е досаден комар. Но то не си отива и продължава да шепти, а шепотът му става все по-силен и настоятелен, и ако тя не успее да се успокои, ще получи паническа атака точно тук, насред кабинета на частния детектив. Кастро я наблюдава, а на лицето ѝ е изписана загриженост.

— Добре ли си?

Мерин сякаш е загубила ума и дума. Всичко, което успява да направи, е да кимне, да затвори очи и стиснала зъби, да си поеме няколко дълбоки глътки въздух. С изпотени ръце тя стиска подплатените подлакътници на стола, а здравият ѝ разум се бори да изплува обратно. Логиката ѝ казва, че е в безопасност. Сърцето ѝ не се счупва на две, поне не и наистина, светът не свършва, поне не и буквално, а стените на стаята не се затварят около нея, поне не и в действителност. Кастро е бивше ченге и със сигурност знае как да окаже първа помощ, ако се наложи.

Мерин няма да умре днес, независимо как се чувства.

Има ксанакс в чантата си, но е твърде ужасена, за да го вземе. Не иска никой да знае, че разчита на предписани хапчета, за да не рухне. Тя си поема още една дълбока глътка въздух, а после и още една. След секунда пулсът ѝ се забавя и нормализира. Мерин отваря очи. Погледът ѝ бавно се фокусира върху лицето на детективката.

— Кучият му син — успява да каже най-накрая. Посяга към бутилката вода. — И сега с нея ли е?

— Всъщност, в момента не са заедно. — Кастро някак успява да звучи едновременно внимателно и професионално. — Вчера прекараха цял ден заедно, а рано тази сутрин тя се качи сама във влака от Портланд. Проверих Инстаграм профила ѝ — беше споменала нещо за лекции по-късно днес.

Портланд. Влак. Инстаграм. Лекции. Всичко ѝ идва в повече. Мерин отново затваря очи, сякаш така ще успее да заличи снимките, които Кастро ѝ беше показала току-що. Неуспешно. Те са запечатани в съзнанието ѝ.

— Тя е учителка?

— Докторантка. В Художествената академия.

Мерин трепва.

— Съжалявам. — Кастро поклаща глава. — Знам, че това не ти помага особено.

— На колко е?

— Двайсет и четири.

Двайсет и четири и художничка. Докторантка, за бога! Мерин отваря очи. Погледът ѝ среща този на детективката — изражението на Кастро е изпълнено с толкова искрено състрадание, че Мерин едва не се разплаква.

Още един миг, и детективката започва да ѝ описва как са разбрали какво се случва. Съгласно инструкциите на Мерин при последната им среща, тя беше започнала да проучва служителите на Дерек. Двама, които работят във фабриката му в Портланд, са ѝ се сторили подозрителни. Тя се е свързала с един от хората си в Орегон — ченге, което през свободното си време работи като детектив, и го помолила да се поразрови повече. Така той научил, че и двамата служители имат досиета заради арест. Били са им повдигнати обвинения, но после са отпаднали.

— За какво са били арестувани? — пита Мерин, опитвайки се да се съсредоточи върху детайлите от разследването, а не върху гледката на устните на друга жена, притиснати към тези на съпруга ѝ.

— Единият е бил арестуван за сбиване в бар — отвръща Кастро. — Другата е била обвинена в нападение над съседа си.

— Другата?

За секунда устните на Кастро се разтеглят в лека усмивка.

— Явно не се разбирали. Всичко е започнало, когато едната съседка е обвинила другата, че ѝ краде керамичните гномчета.

Човекът на Кастро в Портланд се е намерил пред хотела, в който бил отседнал Дерек. Тогава забелязал съпруга ѝ да излиза от страничния вход с жена, за която знаел, че не е Мерин. Любопитен, той ги последвал за кратко. Отивали на вечеря. В „Таверната на Хенри“ в квартал „Перла“.

При тези думи Мерин потреперва отново. „Таверната на Хенри“ е едно от любимите им заведения и когато са в Портланд, с Дерек поне веднъж сядат там. В таверната правят страхотни маргарити с манго. Както и фантастични калмари: панирани с темпура, запържени за секунди и поръсени обилно с чер пипер и морска сол. Сервират ги със сос айоли и халапеньо. Една порция е достатъчна за двама души.

— Какво е накарало твоя човек да отиде в хотела? — Мерин се опитва да не си представя как съпругът ѝ подава в устата на любовницата си пържени калмари. Със сигурност не би поръчал тяхното предястие.

— Разглеждаше телефонните разпечатки на служителя, който е бил арестуван за сбиването в бара — обяснява Кастро. — Тогава е забелязал десетминутно входящо обаждане от хотел „Монако“. Държал под око хотела, когато видял Дерек да излиза с друга жена. Снимал ги и ми прати снимките. — Тя кликва с мишката. — Следата не доведе доникъде, между другото. Оказа се, че зетят на служителя е идвал за мача на „Блейзърс“ и двамата са се уговаряли да се видят. Зетят се е обадил от стаята си.