Малки тайни полностью

Нова снимка се появява на екрана. Сега са в ресторанта. Дерек говори, жестикулирайки с ръце. Любовницата се смее. Поръчали са си коктейли. Мерин знае, че Дерек си е поръчал любимото питие — бърбън с лед, а резенчето портокал само го потвърждава. За любовницата — нещо розово, може би ягодово дайкири с малко чадърче.

И си поделят порция шибани калмари.

Изненадващо е колко шокирана се чувства Мерин сега, когато най-накрая е започнала да осъзнава какво се случва, въпреки че някъде дълбоко в себе си тя винаги е знаела. Вече е забелязала някои сигнали. Скоро трябва да празнуват двайсетгодишнината от сватбата си и макар почти всяка вечер Мерин да се упоява с вино, тя е наясно, че нещата са се променили. Не е само фактът, че отдавна не правят секс или че на Дерек все по-често му се налага да работи и нощем. Всъщност, когато той си е у дома, емоционалната дистанция помежду им става все по-голяма и сега е с размерите на цял континент.

— Не ти изпратих имейл снощи, защото първо исках да се поразровя още малко — продължава Кастро. — Предполагам, че ще имаш въпроси.

— От кога? — изграчва Мерин. Гърлото ѝ е сухо и тя жадно допива малката бутилка. Кастро я хвърля в кошчето до бюрото и поставя ново шише пред нея.

— Поне от шест месеца, доколкото разбрах. — Детективката отново пише нещо.

Шест месеца. Шест месеца. Това не е просто безобиден флирт. Това е истинска връзка.

Мерин издишва тежко, когато реалността най-накрая я затиска с цялата си тежест. Къде, по дяволите, е била цели шест месеца, че не е забелязала? А, да. Опитваше се да се справи някак, след като отвлякоха детето ѝ. Такива неща обикновено ангажират цялото внимание на една майка.

Снимката от ресторанта изчезва от екрана и Мерин се подготвя за следващата емоционална рана. Появява се електронна таблица. Списък с обажданията на Дерек. Кастро превърта бързо през страниците, където вече е отбелязала с маркер входящите и изходящите обаждания до другата жена. Линийките са яркожълти. Изглежда, че Дерек и любовницата му се чуват постоянно.

— Телефонните обаждания стигат до шест месеца назад. Мога да проверя и по-ранни записи, но ще трябва да стане по друг начин. Получих достъп до тези, само защото мобилният му план е на твое име.

Мерин не възнамерява да я пита как изобщо се е добрала до тази разпечатка. Още при първата им среща миналата година, тя ѝ бе оставила ясни инструкции.

Търси под дърво и камък. Не оставяй и едно камъче необърнато. Работи по всяка улика, независимо до къде ще те отведе разследването или кой е замесен.

Мерин очакваше, не, тя настояваше за пълна прозрачност. Искаше да знае за всичко, което частният детектив успее да открие.

Кастро беше казала, че може да го направи, но я беше предупредила, че методите ѝ на действие са нетрадиционни. Колкото по-малко Мерин знаеше как си върши работата, толкова по-добре. А след това я беше предупредила, че отговорите невинаги се харесват на клиентите ѝ и понякога животът е по-лесен, ако някои въпроси останат отворени и истината не излезе наяве.

А истината сега е, че съпругът на Мерин, с когото бяха женени от почти двайсет години, прави секс с по-млада жена. Вече поне шест проклети месеца.

Гърлото ѝ е сухо, дращи като шкурка и тя отваря втората бутилка вода.

— Дерек посещаваше фабриката в Портланд всеки месец. Сега вече ходи всяка седмица, понякога остава там с дни. Фирмата му винаги има билети за мачовете на „Блейзърс“ — добавя тя някак тромаво, сякаш обясненията компенсират факта, че съпругът ѝ никога не си е вкъщи. И понеже е мазохист, Мерин пита: — Има ли още снимки?

Кастро кликва отново с мишката и друга снимка изпълва екрана. Дерек, прегърнал другата жена. Двамата се усмихват и Мерин пак е поразена от усещането, че я е виждала някъде. Не е необичайно — тя все пак притежава три салона за красота, които са посещавани от хиляди клиенти, повечето от които жени. Възможно е и любовницата на Дерек да е идвала за подстригване или маникюр. И този път чувството е мимолетно и изчезва още преди Мерин да може да се замисли.

В тези мигове на тотален шок тя не може да възприеме подробностите, свързани с външността на другата жена. Докато гледа снимката ѝ, има чувството, че ще повърне. Не може да продължи да се взира в нея достатъчно дълго, за да реши дали съперницата ѝ е красива, или не, или да разбере какво намира съпругът ѝ у нея. Когато започва да осъзнава какво се случва, вече ѝ се гади и трябва да промени подхода и да се съсредоточи върху Дерек. И тогава единственото, което може да види, е усмивката на съпруга си. Погледът в очите му, когато гледа другата жена. Отдавна не е гледал Мерин така.

От четиристотин осемдесет и шест дни, по-точно.