Мерин се беше опитала да се самоубие. Щом тя можеше да го признае пред себе си, защо другите не можеха?
— Никога не го бях виждал толкова изплашен.
Сал продължава да дъвче картофче и сякаш говори повече на себе си, отколкото на нея. Едно малко парченце чесън остава на устната му и Мерин се пресяга да го махне.
— Беше убеден, че ще те загуби. Приличаше на тотална развалина. Не си му казала, че си спряла да ходиш на терапия, нали?
— В своя защита ще кажа, че днес за първи път отмених часа си, без да си запиша нов. Може и да продължа, не съм сигурна.
Сал я поглежда изучаващо.
— Кое е различното този път?
Този път. Сал няма предвид терапията, а изневярата. Защото, разбира се, имаше и „друг път“ преди много време.
— Тя е на двайсет и четири и се виждат вече шест месеца — отвръща Мерин.
— Мааамка му — ругае Сал провлачено, което допълнително я убеждава, че нещата са толкова ужасни, колкото си е мислила.
Мааамка му. Той си взема още едно картофче и започва да дъвче ожесточено. Това невинно действие я кара да се почувства малко по-добре. Истински приятел е този, който е готов да яде с теб, колкото е нужно, докато ти преминаваш през ужасния период, който те кара да ядеш толкова много. Мерин посяга към телефона си и му показва голата снимка.
— И има розова коса.
Сал взема телефона от ръката ѝ и се вглежда внимателно в снимката. Очите му се разширяват едва доловимо, а челюстта му се стяга и това кара Мерин да си мисли, че е ядосан. Вместо това той се подсмихва.
— Нещо смешно ли видя? Цялата ситуация смешна ли ти се струва? — тросва се тя.
— Извинявай. — Сал потиска поредната доза смях и ѝ връща телефона. — Просто… косата, татуировките… Той сякаш излиза с жена, която е тоталната ти противоположност.
— Тя е красива.
Сал махва с ръка:
— Ти също. Но не това е важното. Въобще не е най-важното.
— Спри да се усмихваш, не му е мястото.
— Не, не е — отвръща той и усмивката му изчезва. Сал поставя ръце върху раменете ѝ и я разтърсва. — Тогава защо си тук? Защо вече не си при адвокат, за да подготвиш документите за развода и да прекратиш този разпадащ се брак?
Мерин не отговаря, защото самата тя не знае как да отговори. Все още не е осмислила какво изпитва днес.
Смешно… не, направо е страшно колко много може да се промени животът ти само за една минута. В един момент имаш син, а в следващия нямаш. В един момент съпругът ти е верен, а в следващия чука двайсет и четири годишна колежанка, а ти се чудиш дали най-добрият ти приятел познава някого, който може да я пречука. Защото, ако някой познава такъв човек, то това би било Сал. Той я потупва по коляното:
— Време е да съставим план и аз ще ти помогна. Можеш да спиш у нас за няколко дни, докато решиш какво да правиш. Имам втори чифт ключове за апартамента, които ще ти дам, а и чаршафите са изпрани наскоро. Ще си имаш и собствена баня.
— Престани! Не мога да мисля толкова напред в бъдещето.
— Той е кретен.
— Този кретен ми е съпруг.
— Той е лъжец, който ти изневерява.
— Лъже ме единствено за изневерите си.
— Поне доколкото знаеш. Спри да го защитаваш.
— Той е бащата на Себастиан.
— И? Това не е достатъчно. — Гласът на Сал е пропит с болка. — Не можеш да продължаваш да използваш сина си като извинение.
— Все още го обичам.
— И какво от това?
Сал избухва и няколко клиенти се обръщат към тях. Новата сервитьорка ги наблюдава внимателно от другия край на бара, а по лицето ѝ ясно са изписани подозрение и загриженост. Сигурно отстрани изглежда, че двамата със Сал се карат като двойка, че седят твърде близо един до друг, а разговорът им е твърде емоционален и разгорещен.
— Докъде те е докарала любовта? Мен ако питаш, Мер, любовта е надценена. Мамка ѝ на любовта. Трябва да сме с хора, които харесваме и на които вярваме.
— Тоест, да сме като теб? Да спим с новата сервитьорка? — Мерин забива поглед в другата жена и повдига вежда.
Сал се обляга назад, изненадан, че е успяла да разбере. Но как иначе? Тя познава Сал.
— Харесваш я, така ли? Което пък ще продължи максимум няколко месеца, докато тя не реши да напусне, защото ще е неудобно да работи тук, докато ти излизаш с новата ѝ заместничка. Една огорчена жена те дели от дело за сексуален тормоз на работното място, приятелю. Какво знаеш ти за брака, за обети или връзки?
Мерин видимо се свива и се отпуска на стола си. Съжалява за думите си. Беше много по-остра и груба, отколкото възнамеряваше, а Сал не заслужава такова отношение, защото просто се опитва да ѝ помогне. Под грубата му външност се крие чувствителна душа. Той така и не се беше оженил, няма деца и не заслужава тя да рови в раната му.
— Извинявай. — Мерин поема ръката му и той не я отдръпва, а няколко секунди по-късно я стиска леко в отговор. Благодарна е, че му минава толкова бързо, колкото и е лесно да го нараниш. — Ужасна кучка съм. Не трябваше да ти говоря така, защото ти се ядосах. А и преди си ми го казвал.
— Да, и тайно се надявах, че един ден ще ме послушаш.
