Дерек все още не ѝ говори, затова тя продължава да си мисли за Мерин, докато дояжда пържените си картофки. Снимките, които човек качва в социалните мрежи, са винаги най-добрата версия на самия него благодарение на множеството филтри. Макензи вярваше, че това важи и за Мерин, и когато най-накрая я видя на живо, остана съвсем изненадана. Най-малкото, това ѝ помогна да осъзнае, че Дерек вероятно я мисли за ходеща бъркотия през повечето време, особено в сравнение с винаги идеално изглеждащата му съпруга. Например, преди да се видят по-рано днес, Макензи излезе от банята и нямаше време да изсуши косата си, затова слезе с мокра коса. Щом я видя, Дерек веднага направи гримаса.
— Едва ли отнема чак толкова много време да си изсушиш косата.
— Обикновено я оставям да изсъхне от само себе си.
Той се обърна, за да поровичка из сака си за фитнес и да извади микрофибърна хавлия.
— Наведи се — каза ѝ и след като тя го послуша, постави хавлията върху кожената тапицерия на седалката.
— Косата ми е много по-чиста от хавлията ти.
— Тапицерията на седалката е много по-скъпа от косата ти.
Макензи остана безмълвна. Със сигурност жена като Мерин никога не би излязла от тях с мокра коса и по-малко от пет вида козметични продукти върху лицето си.
А Дерек дори не благоволява да се качи и за минута, когато идва да я взема. Ако не го чака вече долу, когато спре пред жилището ѝ, той винаги ѝ праща съобщение да слиза и остава в колата. По дяволите, дори не излиза от шибаната си кола, за да ѝ звънне на звънеца във фоайето на сградата. Когато го беше попитала защо, той ѝ се тросна, че не е шофьор в „Юбер“; само по себе си това говореше, че тя е сред привилегированите, които няма нужда да плащат за услугите на частно такси, защото шофьорите на „Юбер“ също не слизаха от колите си.
И така, двамата бяха прекарали около половин час насред море от неудобна тишина, което Макензи не знаеше как да преплува. Затова и беше предложила да отидат в „Макдоналдс“. Колкото и придирчив да беше Дерек, той беше отраснал с бърза храна и винаги беше готов да си хапне бургер и картофки от голяма верига за бързо хранене. И тъй като очевидно беше в лошо настроение, Макензи се надяваше, че храната от детството му ще му достави някакво удоволствие и ще го успокои поне малко. Вместо това се случи точно обратното. Двамата седят в зацапано сепаре, а той се оплаква, че бургерът, който му е купила с последните си пари, не е този, който си е поръчал.
— Дерек, ако е толкова важно за теб, мога да им кажа да го сменят. — Тя оставя своя бургер настрана и въздъхва драматично.
Дами и господа, пасивно агресивната им кавга официално се беше превърнала в словесен спаринг и всяка дума носи точки на този, който е съобразил да отговори по-добре на другия. Играта изисква всеки да се опитва да е възможно най-добрата версия на себе си, без да си признава, че нещо не е наред. И така, кой ще спечели? На Макензи ѝ се иска да е тя, защото, също като него, и тя не обича да губи, но ако откажат да сменят бургера безплатно, то щеше да се наложи да плати за още един с петте долара, които ѝ остават до края на седмицата. А това означава, че накрая губещият е самата тя.
— Няма нужда. Всичко е точно — отвръща Дерек.
Резултатът е равен. Той отхапва от бургера, за който твърди, че не е поръчал, и получава още една точка, защото демонстративно яде нещо, което не иска. Секунда по-късно сбърчва вежди, за да докаже колко много не харесва „Биг Мак“ менютата, което значи, че тя печели точка, понеже си противоречи и очевидно „нищо не е точно“. Въпреки това, той продължава да яде и поглъща с недоволство бургера си, което значи, че ще получи още една точка заради това, че все пак е изял всичко.
— Ако искаш, може да си ги разменим? Ти ще вземеш моя бургер с пиле на грил, а аз ще взема „Биг Мак“-а. Не ми пречи.
— Казах, че всичко е наред.
Не е сигурна дали губи точка, или печели. Продължават да ядат мълчаливо и никой не печели. Никой никога не печели. Не е сигурна дори защо въобще влизат в такива спорове. Не е сигурна защо въобще е настоял да се видят тази вечер. Ако толкова не иска да се прибира, можеше да си остане в Портланд.
След десетина минути двамата отново се качват в колата и той усилва музиката докрай. Обикновено го прави, когато не му се говори, а напоследък не му се говори доста често. Преди не млъкваше — все пак така започна всичко. Не спираха да разговарят на всякакви теми през първите няколко месеца, докато не започнаха да спят заедно и осъзнаха, че това им доставя много повече удоволствие.
