Фотографската памет на Малоун му помогна да си възстанови някои подробности. Константин управлявал Римската империя през IV в., като успял да победи всички претенденти за трона и да обедини държавата под единна власт. Основал новата си столица на Босфора, където Европа среща Азия, и я нарекъл Константинопол — град, отделен от Рим, — с което положил основите на Византийската империя. Освен това беше единственият римски владетел, добавил към името си титлата Велики.
Малоун вдигна пръстена.
— Вътре има гравирано още нещо.
— Осмоъгълният малтийски кръст.
— Може ли да си поръчаме бекон?
Той се оказа по-гладен, отколкото си мислеше.
— Каквото пожелаете — отвърна Грант.
На Малоун му трябваше време да мисли, така че още малко храна щеше да свърши работа.
— Бекон с яйца би било страхотно. Яйцата добре изпържени, мразя рохки.
— Съгласен. Макар че за мен като англичанин това е странно предпочитание.
Грант направи знак на сервитьора и даде поръчката, след което се обърна към него и го изгледа през масата.
— Е, стига преструвки.
Малоун беше на същото мнение, време бе да свалят маските.
— Вие ми платихте неприлично голям хонорар, след което ме пратихте тук с вързани очи, за да видите какво ще се случи.
— А ако е така?
— Ако все още работех за Министерството на правосъдието, щях да ви тегля един як бой.
— А сега като пенсионер?
— Опцията остава.
Той изчака, докато думите му стигнат до съзнанието на другия мъж, като гледаше замислено през витрината към вътрешния двор. След това се обърна с лице към британеца.
— Ще изям безплатната закуска, ще взема петдесетте хиляди и ще си тръгна от тук. Както казваме по нашия край, моето куче не участва в тази борба.
— Какво знаете за рицарите хоспиталиери? Известни още като малтийските рицари.
— Не много.
— За наш късмет, аз знам.
