Отговорът, разбира се, трябваше да я накара да изпадне в едноседмичен транс и да я пази долу в подземието със силни стражи и врата, която се отваря отвътре. Тъй като магическата ми сила не беше изразходвана изцяло, вдигнах ръка и потърсих погледа й.
Какво я предупреди, не съм сигурен. Но тя отмести очи и неочаквано се хвърли към библиотеката. Когато се обърна, държеше стара костена флейта, която отдавна лежеше там.
Не помръднах, само измърморих нещо. Тя държеше енергиен предмет, един от няколкото, които се намираха в стаята, и един от малкото, които не бяха източвани при последните ми занимания. Не успях да се сетя какво толкова може да направи с нея една немагъосница, но любопитството ми ме възпря.
— Какво правиш? — попитах аз.
— Не знам точно — каза тя. — Но няма да ти позволя да ме отстраниш с някоя от твоите магии.
— Кой ти каза нещо подобно?
— Мога да позная.
— Как?
— Просто усещам.
— Добре, по дяволите, права си. Прекалено дълго сме били заедно. Можеш да ме разгадаваш. Добре, остави това и нищо няма да ти направя.
— Това обещание ли е, Дейв?
— Да. Така смятам.
— Предполагам, че можеш да се измъкнеш от него и да изтриеш паметта ми.
— Спазвам обещанията си.
— Хубаво. — И тя остави флейтата на мястото й в шкафа. — Сега какво ще правим?
— Все още бих искал да те оставя някъде в безопасност.
— Няма начин.
Въздъхнах.
— Трябва да отида там, където изригва онзи вулкан.
— Купи два билета — каза тя.
Не че беше необходимо. Имам си самолет и съм правоспособен пилот. Всъщност имам няколко в различни краища на света. И корабчета.
— Мана има в облаците и в мъглата — обясних й аз. — Когато се налага, използвам собствени транспортни средства, за да стигам до тях.
Движехме се бавно през облаците. Бях заобиколил доста отдалече, но това беше необходимо. Даже след като се бяхме отбили в апартамента ми и бяхме взели всичко, което ми беше подръка, силата ми все още беше много недостатъчна за първоначална защита и няколко удара. Трябваше да посъбера още. След това, струва ми се, вече нямаше да има значение. С моя враг щяхме да се вкопчим в един и същи източник. Трябваше само да стигнем до него.
Така че кръжах доста дълго в мъглата и събирах мана. Концентрирах я в една защитна магия.
— Какво ще стане, ако се изчерпи изцяло? — попита тя, щом за миг спрях и се издигнах за последен заход, преди да продължим на югоизток.
— Кое? — попитах.
— Маната. Всички вие ли ще изчезнете?
Изхилих се.
— Не може да се изчерпи — отговорих аз. — Не и след като я използваме толкова малко хора. Според тебе колко тона метеоритен материал е паднал днес на земята? Това повишава фоновото равнище почти незабележимо, но постоянно. А много пада в океана. Следователно плажовете са обогатени. Затова обичам да съм край морето. Постепенно се натрупва и в забулените в мъгла планински върхове. И те са подходящи места за събирането й. А нови облаци се образуват винаги. Големият ни план предвижда нещо повече от просто оцеляване. Чакаме деня, когато тя ще достигне такова равнище, че ще се задейства и ще установи енергийни полета на големи площи. Тогава няма да е необходимо да разчитаме само на натрупвания и на частични магии, за да я поддържаме. Магията отново ще стане достъпна навсякъде.
— Тогава вие пак ще изтощите цялата енергия и ще се върнете в изходната точка.
— Може би — продължих аз. — Ако нищо не сме научили, може и така да стане. Ще навлезем в нов златен век, ще станем зависими от нея, ще забравим другите си умения, ще я изтощим отново и ще се озовем в друга мрачна епоха. Освен ако…
— Освен ако какво?
— Освен ако тези от нас, които живеят от нея, не са разбрали нищо. Ще трябва да се научим да преценяваме количеството на използваната енергия и да се вместваме в нещо като лимит. Ще трябва да запазим технологията на производството, където маната е използвана напоследък. Опитът ни с физическите ресурси от този век може да ни бъде от полза. Освен това има и надежда, че някои части на космоса може да са по-богати на космически прах или там да съществува някакъв друг фактор, който да увеличи натрупването. И тогава и ние ще чакаме разработването на космическата програма, за да достигнем други светове, богати на това, което ни трябва.
— Звучи така, сякаш всичко сте обмислили.
— Имахме много време за мислене.
— Но какво ще бъде отношението ви към нас, които не сме обучени в магията?
— Благосклонно. Всички имаме желанието да помагаме.
— За себе си ли говориш или от името на повечето от вас?
— Ами… По-голямата част от другите би трябвало да мислят по същия начин. Аз само искам да се помотая около музеите…
— Ти каза, че си бил откъснат от другите от известно време насам.
— Да, но…
Тя поклати глава и се обърна, за да погледне мъглата.
— Още една причина за тревога — отбеляза тя.
Не можах да получа разрешение за кацане, затова просто намерих равно място, приземих се и оставих самолета. По-късно можех да се оправя с проблемите, които биха възникнали по тази причина.
Разтоварих багажа ни. Вдигнахме го и тръгнахме към онази нащърбена, задимена част от хоризонта.
— Никога няма да стигнем пеша — заяви тя.
