Беше ултраконцентриран военен експлозив, произведен от епоксид SDX-III. Използваше се от специалните отряди на полицията за разбиване на врати. Един грам беше достатъчен да унищожи обикновена подсилена врата и повече от достатъчен да пръсне поликарбонатния заден спойлер на летящ болид.

Беше закрепен за задния спойлер на «Аргонавт II» от ловка ръка в последните мигове преди началото на Италианското бягане.

Задният спойлер на ферарито се пръсна в облак от малки парченца. Джейсън на мига напълно изгуби контрол — при скорост 740 км/ч нямаше как иначе. Той се вкопчи във волана, но болидът изобщо не реагира.

Джейсън погледна нагоре и видя финалът да се приближава. За миг му се стори, че ще успеят да минат над линията…

… но изведнъж хоризонтът рязко и драматично се завъртя и те се обърнаха настрани, почти с главите надолу — което пък означаваше, че е невъзможно да катапултират. Водата на Канале Гранде се носеше към очите му.

— Бъг! Дръж се, братле! Ще е адски кофти!

Наистина беше адски кофти.

«Аргонавт II» се заби в Канале Гранде с ужасен плисък.

Блъсна се във водата първо с носа, след това се преобърна три пъти, като пръскаше отломки във всички посоки, преди — пляяс! — да се стовари отново върху повърхността и да заплува преобърнат — с долната част на фюзелажа към небето и с кабината под водата.

Всички зрители, независимо дали бяха край пистата, или вкъщи пред телевизорите, ахнаха.

Безмълвният подводен свят.

Като сдържаше дъха си, Джейсън бързо разкопча предпазните колани. Завъртя се още с главата надолу и видя, че Бъг се бори със своите.

Виждаше, че Бъг има нужда от помощ, но преди да му помогне, той самият имаше нужда от поне глътка въздух.

Изплува на повърхността — и видя наоколо високите сгради на Венеция II, които обграждаха канала от всички страни; чу тълпата да надава радостни викове, доволна да види, че е оцелял.

Отвори уста да си поеме дъх — и ги видя.

Видя Етиен Труво и Камико Идеки да взимат заедно последния завой: изскочиха изпод моста «Академия», блъскаха се един в друг, бореха се до самия край.

Точно в този миг се случи.

Труво излезе пред Идеки и направи своя характерен ход — пресече му пътя отдолу и сряза със заострените стабилизатори на предното си крило предното крило на Камикадзето.

Предното крило на ямахата падна с плисък във водата, а Идеки — в паника — направи грешка, защото се опита да финишира, вместо да използва безопасното кацане, което му предлагаше мъртвата зона.

Вместо това той се вкопчи в кормилото и за миг успя да изправи ямахата — но бързо губеше височина.

Осъзна истината за положението си прекалено късно.

Ямахата на японеца щеше да се блъсне право в «Аргонавт II», който се полюшваше безпомощно в Канале Гранде.

В този миг Джейсън видя бъдещето.

Бъдещето след не повече от пет секунди.

И се гмурна.

Ямахата на Камико Идеки се носеше във въздуха като куршум.

Мигове преди да се стовари върху «Аргонавт II» зрителите видяха два размазани предмета в небето над ямахата — Камикадзето и навигаторът му бяха катапултирали.

А след това, ямахата се стовари върху неподвижния «Аргонавт II» с ужасяващите 700 км/ч.

Сблъсъкът между двете летящи коли направо разтърси света.

Последвалата експлозия изпълни Канале Гранде с огнено кълбо, което избълва оранжеви пламъци.

Късове от «Аргонавт II» падаха от небето цяла минута.

Гледката на смъртта накара тълпите по трибуните да се умълчат. Седналият в своята ВИП ложа Умберто Ломбарди не можеше да направи нищо, освен да гледа ужасяваща сцена с неверие.

«Аргонавт II» го нямаше.

Нямаше ги и Джейсън и Бъг.

— О, господи… — изстена Ломбарди.

Шеста частСмъртта на Джейсън Чейсър

Последният етап от Италианското бяганеВенеция II, Италия

Взривът на ямахата на Камико Идеки, след като се блъсна в повредения «Аргонавт II» на Джейсън Чейсър със 700 км/ч, отекна в цяла Италия — на всяка трибуна, във всеки дом, във всяка радио- и телевизионна станция.

Цели двайсет секунди нито един човек в Италия не проговори.

Хората просто гледаха призрачната сцена с ужас.

Където допреди секунди имаше два болида, сега се виждаше само облак черен пушек.

Никой не можеше да повярва.

Джейсън Чейсър и неговият по-малък брат Бъг — двете момчета от Международното училище за пилоти, които бяха спечелили сърцата на феновете с решимостта си никога да не се отказват, децата, които бяха победили Фабиан по време на прекрасното показно състезание — бяха загинали.

Убити в ужасяващ огнен ад.

Хенри и Марта Чейсър, които гледаха състезанието от една летяща над финала трибуна, изпаднаха в шок.

Не можеха да помръднат, не можеха да дишат, не можеха да откъснат очи от кълбящия се над водата облак дим — облака дим, в който се бяха превърнали техните момчета.

— О, не… — извика Марта. — О, боже, не!

Хенри успя само да прошепне:

— Хайде, Джейсън, кажи ми, че си успял да се измъкнеш… Моля те, кажи ми, че си успял да се измъкнеш…

Спасителните екипи потеглиха от брега, надули сирени и с мигащи лампи.

Перейти на страницу:

Похожие книги