— Къде е младежът,
Джейсън потъна във възглавницата: не беше сигурен дали Ломбарди се шегува, или не.
Ломбарди спря пред леглото му… и гневното му лице разцъфна в широка усмивка.
— Млади Чейсър, просто искам да науча какво е усещането, когато съсипеш «Ферари» за трийсет милиона долара!
— Съжалявам, господин Ломбарди.
— Глупости. Беше застраховано, а аз обичам да измъквам пари от застрахователните компании! Бог ми е свидетел, плащам им достатъчно премии. Обаче ти, момче, си
— Колкото искате, сър. И все пак съжалявам за колата.
— Хич не го мисли — повтори Ломбарди с усмивка. — Колите идват и си отиват, но младежи като теб — и му намигна — се появяват веднъж в живота.
Обаче Джейсън не можеше да престане да мисли за станалото.
Нито да намери покой.
Поиска копие на диск от видеото от последните минути на състезанието и гледаше катастрофата отново и отново.
Видя как болидът му надмина реното на Труво — и стигна на пето място — след това видя как взима последния ляв завой, как се накланя, за да мине под моста… и как задният му спойлер избухва.
Гледаше ужасен как черно-жълтото «Ферари» се завърта, стоварва се във водата и се преобръща.
А след това ямахата се стовари върху него.
Буум!
По дяволите, какво можеше да се е случило със задния спойлер? Какво можеше да е причинило тази експлозия?
Беше ужасно странно. А след като от «Аргонавт II» не беше останало нищо, нямаше как да инспектират останките.
Обаче Джейсън знаеше със сигурност едно — че задните спойлери не експлодират просто така. Разбира се, спойлерът можеше да бъде строшен при сблъсък и да падне във въздушната линия на дюзите на колата, но подобни неща бяха редки, а по всичко личеше, че задният му спойлер не е бил повреден по никакъв начин.
Беше избухнал просто ей така.
Беше му повече от ясно, че някой е повредил колата му умишлено, за да го елиминира от Италианското бягане.
И искаше — не, трябваше — да разбере кой го е направил.
В един момент, докато гледаше записа за хиляден път, майка му почука на вратата.
— Джейсън… Имаш… гостенка.
Дръпна се настрани…
… и Джейсън видя Дидо: стоеше плахо в коридора зад гърба на майка му.
Усмихна ѝ се широко.
— Здрасти.
— Влизай, миличка — каза Марта и си тръгна.
Дидо влезе предпазливо в болничната стая на Джейсън.
— Как си?
Само като я зърна, Джейсън се почувства много по-добре.
Скот Сиракюз му каза как стоят нещата в спортното училище.
Преди да дойде в Италия за състезанието от Големия шлем, Джейсън беше на четвърто място в училищния шампионат. През седмицата на Италианското бягане беше пропуснал три старта. Обаче сега, след като беше в болницата, щеше да пропусне най-малко още един.
Класирането изглеждаше така:
Джейсън се удиви.
Пропускането на само три състезания го беше запратило от 4-то чак на 8-о място. Разбира се, Зейвиър си оставаше първи — нали беше натрупал толкова голяма преднина, преди да заминат за Европа.
Джейсън много добре осъзнаваше, че само класиралите се на първите четири места ще получат покана за участие в Ню Йорк Чалънджър през есента. Разследването трябваше да почака. Беше дошло време да се връща в Международното училище за пилоти.
Тъкмо си беше събрал багажа, за да напусне болницата, когато една от сестрите донесе писмо.
— Току-що пристигна. — И му го подаде.
Джейсън отвори плика и се намръщи. В писмото пишеше:
«Е? Как са кошмарите?
Момченце, не си ври носа, където не ти е работа.»
Международното училище за пилоти
Джейсън се върна в спортното училище и установи, че по време на краткото му отсъствие светът изобщо не е спрял да се върти.
Уроците в класните стаи продължаваха; боксовете гъмжаха от тренировки; коли се стрелкаха насам-натам; летяха по магистралите, водещи във вътрешността, или с рев заобикаляха залива Сторм.
Още два дни му беше забранено да се състезава, така че можеше да посещава само учебните часове.
На обяд в столовата на училището Ериъл Пайпър дойде и седна при него.
— Добре дошъл! — И го потупа по рамото. — Единственият пилот на света, който е достатъчно луд да катапултира
— Всеки ден все по-добре — отговори Джейсън. — Нямам търпение да се върна на пистата.
— Искам отново да ти благодаря, че ми позволи да се изправя срещу Фабиан! — каза Ериъл. — Беше много яко от твоя страна!
— Реших, че заслужаваш възможността да му го върнеш.
Ериъл се усмихна.
— Джейсън, нямаш представа какво въздействие имаше това състезание върху мен… и върху момичетата по цял свят! Трябва да видиш пощата ми. Стотици момичета искат да станат пилоти. И се радват, че победих Фабиан. Това е оказало въздействие. Благодаря ти.
— Няма защо. И аз ти благодаря, че можах да потренирам на спокойствие — отговори Джейсън. — Както виждам, добре си се състезавала и тук, в училището. На кое място си в класирането? На пето?
