Стигнаха до кълбящия се облак дим точно в мига, когато две дребни фигурки изскочиха на повърхността на метри от гъстия черен пушек.
Джейсън и Бъг!
Хенри и Марта ахнаха.
Тълпата, която беше потънала в мълчание пред лицето на смъртта, се развика от радост.
Спасителните екипи свърнаха към двете момчета, чиито глави се полюшваха на повърхността. Всички телевизионни камери в района ги даваха в близък план — но ставаше нещо лошо.
Бъг махаше трескаво… но Джейсън изобщо не помръдваше.
Трийсет секунди по-рано:
«Аргонавт II» е в Канале Гранде само сто метра преди финала. Преобърнат. Джейсън изплува и вижда ямахата на Камико Идеки да се носи право към него. Поема си въздух и се гмурва под водата, за да спаси Бъг.
След четири секунди болидът на Идеки се стоварва върху «Аргонавт II». Буум.
А под водата…
Под водата Джейсън вижда, че ключалката на колана на Бъг е заяла. Няма да могат да се измъкнат преди предстоящия сблъсък.
Така че през четирите секунди на разположение Джейсън прави единственото, което успява да измисли.
Обкрачва седалката на Бъг — на практика сяда върху брат си — и дърпа лостчето на катапулта.
Руууум!
Поток от бързи мехурчета се отдалечава от обърнатия «Аргонавт II» — седалката на Бъг катапултира в обратната посока —
Водата «улавя» катапултиралата седалка при полета ѝ към дъното и забавя летежа на момчетата до трийсет метра под повърхността.
Бъг още бълва мехурчета.
А Джейсън дърпа закопчалката на колана му и внезапно — щрак! — тя се отваря.
Бъг се измъква от седалката… и вижда, че Джейсън не се движи. Улавя го и почва да гребе и да рита към повърхността.
Изплуват. Бъг няма как да знае, че дробовете на брат му са пълни с вода — вода, която е нахлула през отворената му уста, докато са летели надолу в синия сумрак.
Изскачат на повърхността едновременно и Бъг започва да ръкомаха неистово, та някой да дойде, някой, който може да спаси изпадналия в безсъзнание негов брат, рискувал живота си, за да спаси неговия.
Джейсън сънуваше.
Съзнанието му бързаше през мимолетни образи.
Как го качват на магнитен хеликоптер — крещящи гласове — някой натиска гърдите му — полет над Венеция II, ярко слънце, след това рязко кашляне и повръщане — изхвърля водата гърдите си… започва да диша — вдишва и издишва — прекрасен, сладък, великолепен въздух… после мрак.
Гласове в сънищата му: «Ще се оправи, господин Чейсър» — казва спокоен мъжки глас. — «Сега спи спокойно. Можете да отидете в хотела. Ще ви повикаме, когато се свести».
«Няма да ходя никъде, докато синът ми не се свести» — казва Хенри Чейсър.
Баща му остана при него.
Джейсън отново заспа.
Тогава започнаха кошмарите.
Всички бяха, как катастрофира с висока скорост.
Удря се в скалите до входа на тъмна пещера.
Блъска се в крайбрежните скали до спортното училище.
И най-лошият от всички — най-често повтарящият се кошмар — как лети към водата в Канале Гранде, как колата му е извън контрол, защото кормилото не работи.
И както се случва винаги при кошмарите, частица от секундата преди да се удари във водата, очите му се отварят широко и той открива, че е в леглото, останал без дъх и окъпан в пот.
А после — кога? — слънчевите лъчи го погалиха по лицето и Джейсън се събуди.
И погледът му веднага попадна върху баща му, който седеше до леглото му, вторачен в него, и му се усмихваше.
— Здрасти, сине.
— Здрасти, тате. — Гърлото на Джейсън беше пресъхнало. Той премигна и се надигна. — Колко дълго бях в безсъзнание?
— Почти два дни.
— Два дни…
— Цяла Италия чака да чуе, че си добре. Ти си герой, защото спаси брат си, без да мислиш за себе си. Сине, много се гордея с теб. Много. Можеше да избягаш, но не го направи. Не изостави брат си.
Прегърна го и добави:
— Браво, момче!
Марта Чейсър и Бъг влязоха първи, а след тях Сали Макдъф и Сиракюз.
Марта прегърна Джейсън и го целуна, Бъг също го прегърна и му прошепна нещо.
— Няма нищо, брат ми. Ти също нямаше да ме зарежеш.
— Здрасти, герой — каза Сали. — Трябва да кажа, че когато губиш, го правиш много стилно. Обичаш да излизаш от играта с гръм и трясък, нали? Макар че съобщенията за смъртта ти са силно преувеличени.
И му подаде брой от италианския всекидневник «Кориере Дела Сера» със заглавие на първата страница «Смъртта на Джейсън Чейсър» и снимка, на която се виждаше как ямахата на Камико Идеки се стоварва върху безпомощно преобърнатия «Аргонавт II».
— Очевидно от редакцията са приготвили два варианта на днешната първа страница: единия с твоята смърт, а други — че си жив. Станала е някаква грешка и са отпечатали хиляда броя със съобщението, че си умрял. Смятам да дам да я рамкират.
Джейсън се изкиска и попита:
— А как приема случилото се господин Ломбарди?
— Отначало беше ужасен, че може да умреш, след като си карал една от колите на отбора. Но после, когато му съобщиха, че си добре…
— Къде е той? — избоботи гръмогласно някой в коридора.
И Умберто Ломбарди влезе в стаята. Гледаше страшно.
