Ръката на Кирюха напипа показалеца на Артьом, обгърна го и се вкопчи в него, но Наталия го дръпна — и го откъсна.
На Артьом му потекоха сълзи.
— Татко... — той се обърна към Сухия. — Татко. А ти какво?
— Аз не мога, Артьом — изшумоля Сухия с мъртъв глас. -
Не мога с теб. Как ще изоставя хората?
Артьом примигна.
Виеше му се свят. В одраното му гърло имаше буца.
— О, майната ви на всичките в това ваше метро! Аз за вас бях готов да умра, а тук дори няма за кого да умреш!
Помете с грохот и дрънчене от масата чиниите с човешкото свинско, обърна пейката.
След него крачеше Аня; и кой знае защо — се тътреше Иля Степанович.
— Ти какво, нагоре ли се каниш? — попита го Артьом.
— Не. Аз не. Аз тук. Аз за вас... Артьом... Аз за всичко това... Ще ми разрешите ли да напиша? Ще ми разрешите ли книга? Аз в нея всичко както си е... Честна дума!
— Пиши, бля. Нищо няма да напишеш. И никой няма да го чете това. Прав е Омир, старото куче. На вас са ви нужни приказки!
*
* *
На запад беше алено залезно небе, а на изток — кристално, чисто и звънливо като измита бутилка. От него бяха измели всички облаци и сега ги забиваха един по един в зенитната синева като сребърни гвоздеи.
Нахвърляха в багажника храна, патрони, оръжия, филтри. От тубите с гориво бяха останали цели три. Достатъчно да се прекоси половината Земя.
Широкото Ярославско шосе водеше от ВДНХ право към другия край на континента. То беше задръстено с недопристигнали, но между заседналите в миналото се виждаше тънка алея,
по която можеше да се отиде там някъде. Домовете на мъртвите се златееха по контурите и в прощалния миг Москва се струваше на Артьом топла и истинска.
Беше му омръзнала гумата върху кожата, бяха му омръзнали и приготовленията. Сега му се искаше без нея. Искаше му се вече по-скоро да се носи със свалени стъкла, да лови насрещния въздух с отворена длан, да го диша, топъл и свеж. Нищо, след три или четири часа щяха изобщо да свалят тези противогази и да ги захвърлят през прозореца някъде по-надалеч.
Все пак се прегърнаха.
— Вие накъде сега? — попита Сухия.
— Където и да е. Ние къде, Ан?
— Във Владивосток. Искам на океана.
— Значи, във Владивосток.
Артьом постла бялата Савелиева кожа на Аня — трябваше да се пази, тепърва ще ражда деца. Прибра нагана в жабката. Запали двигателя. Хлопна вратите.
Сухия се наведе към него. Помоли го да спусне стъклото. Избоботи в хобота:
— Артьом, не съди хората. Хората не са виновни.
Артьом му прати въздушна целувка.
— Прощавай, чичо Саш. Чао-бау.
Сухия кимна, отдръпна се. Иля Степанович, настръхнал, помаха с ръка. Други изпращачи нямаше.
Артьом положи ръка върху коляното на Аня. Тя покри, ръкавицата му с двете си ръце.
Японската кола кихна в синьо, запя походна песен и се откъсна от мястото си — и веднага нататък, към вълшебния и невероятен град Владивосток, разположен на топлия палав океан — през огромната и прекрасна неведома страна, населена с истински живи хора.
В гърба им биеше слънчев вятър.
Край
Бинокълът беше хубав, немски, качествен. Виждаше идеално на километър, че и повече. Офроудърът съпроводи японската кола до МКАД и там спря.
— Отпътува, Алексей Феликсович! — каза на радиопредавателя Льоха. — Да карам ли нататък?
— За какво ни е? Нека се маха. Прав му път — отговори той. — Това е, прибирай се вкъщи.
1)
. Перифраза от детското стихотворение „Светофар“ на А. Рахим. — Б. пр. ↵
2)
. Съкратено наименование на ВДНХ (Изложба на постиженията на народното стопанство). — Б. пр. ↵
3)
. Из стихотворението на Осип Манделщам „Небето с бъдеше е бременно...“, — Б. пр. ↵
4)
. В оригинала — пересадочнме станции. Две станции с еднакви имена от различни линии, свързани помежду си чрез проход. — Б. пр. ↵
5)
. Игра на думи с думата „водач“, която е „проводник“ на руски. — Б. пр. ↵
6)
. Гъста руска супа с парчета месо., зеленчуци и подправки. - Б. пр. ↵
7)
. нем. Sondcrkommando (специален отряд) — наименование на редица различни формирования със специално предназначение в нацистка Германия. — Б. пр. ↵
8)
. рус. Гоголь-моголь — десерт от разбито яйце със захар. — Б. пр. ↵
9)
. Прякорът идва от фамилното име на героя; „летяга“ означава още и „летяща катерица“. — Б. пр. ↵
10)
. Руснаците по традиция пият за умрелите, без да си чукват чашите. — Б. пр. ↵
11)
. Улица в централната част на Москва, на нея има и метростанция със същото име. — Б. пр. ↵
12)
. Болшой театър. — Б. пр. ↵
13)
. Сградата на долната камара на руския парламент. — Б. пр. ↵
14)
. Старинна играчка във вид на табакера, при отварянето на която е изскачало дяволче на пружина. Понастоящем изразът се е. превърнал в идиом, изразяващ случването на нещо неочаквано. — Б. пр. ↵
15)
. Перифраза на известен израз на Чърчил, отнасящ се за Сталин и Русия — Б. пр. ↵
