— Американците поеха отговорността да ви осигурят подслон. Америка е голяма страна с далеч повече възможности от Израел. Човекът, който ръководи операцията, е мой приятел. Готов съм да му поверя живота си, Елена, и знам, че той ще се погрижи по най-добрия начин за вас и децата ви. Но се опасявам, че начинът ви на живот ще е доста по-скромен от сегашния.
— Слава богу!
— Сега мислите така, но ще ви бъде много трудно. Иван вероятно ще подаде молба за развод в някой руски съд. Вие няма да сте в състояние да се явите в съда, за да оспорите иска, затова той ще получи развод и ще остави вас и децата без копейка. — Той направи пауза. — Освен ако не сложим ръка върху част от парите му през следващите два дни.
— Не искам нищо от парите на Иван. Това са кървави пари.
— Тогава ги вземете заради вашите деца.
Елена погледна скицата, която й беше дал — двете деца на плажа.
— Имам достъп до общи банкови сметки в Лондон и Москва — каза тихо тя. — Но ако изтегля големи суми, Иван ще разбере.
— Не е ли заделил някакви пари в Швейцария за черни дни?
— Има банков сейф в Цюрих, в който обикновено държи няколко милиона в брой. Ще трябва да го изпразните заради мен, преди Иван да е успял да замрази авоарите си.
— Знаете ли номера и паролата?
Тя кимна утвърдително.
— Кажете ми ги, Елена. Заради децата.
Тя ги каза бавно, после го погледна с любопитство.
— Искате ли да ви ги напиша?
— Не е необходимо.
— Имате шпионска памет, също като Иван.
Елена започна да чопли храната си без апетит.
— Трябва да отбележа, че изпълнението ви днес беше забележително. Да бяхте видели лицето на съпруга ми, когато го информираха, че самолетът не може да излети. — Погледна го. — Предполагам, че сте планирали следващото действие също толкова добре?
— Да, но планирането не струва пет пари, ако изпълнителят не успее да го осъществи. — Пауза. — Последен шанс да се откажете, Елена. Никой няма да ви се разсърди, ако го направите.
— Ще довърша това, което започнах — отвърна тя. — Заради Александър Лубин. Заради Борис Островски. И заради Олга.
Габриел даде знак на стюардесата и я помоли да отнесе храната им. После постави куфарчето си върху масичката, набра кода за отключване и го отвори. Отвътре извади четири предмета: малък пластмасов флакон спрей; устройство, което приличаше на обикновен
— Вече навярно сте се уверили и сама, Елена, че времето е всичко. Съставили сме график на последните ви часове в Москва и е важно да се придържате стриктно към него. Обърнете внимание на всичко, което ви казвам. Трябва да уточним много неща, а разполагаме с ограничено време.
Самолетът се приземи на летище Шереметево точно в 20,05 часа. Елена слезе първа на летището и се отправи към терминала с дамската си чанта на рамо, като теглеше сака с колелца. Габриел стигна до паспортния контрол и се присъедини към опашката от нежелани чужденци; когато най-сетне го пуснаха в страната, госпожа Харкова вече бе изчезнала. Щом излезе от терминала, той се нареди на друга безкрайна опашка, този път за такси. Накрая се качи в една „Лада“, карана от младеж с огледални очила. Узи Навот се качи в задната кола.
— Накъде да карам? — попита шофьорът.
— Хотел „Риц-Карлтън“.
— За пръв път ли идвате в Москва?
— Да.
— Някаква музика?
— Не, имам ужасно главоболие.
— А момиче?
— Просто ме закарайте в хотела, благодаря.
— Както желаете.
— На колко години сте?
— На петнайсет.
— Сигурен ли сте, че можете да шофирате?
— Никакъв проблем.
— Тази кола наистина ли ще издържи до „Риц“?
— Никакъв проблем.
— Навън започва да се стъмва. Сигурен ли сте, че имате нужда от тези слънчеви очила?
— С тях приличам на човек, който има пари. В Москва всички богаташи носят слънчеви очила през нощта.
— Ще се опитам да го запомня.
— Това е самата истина.
— Тази кола може ли да се движи малко по-бързо? Бих искал да стигна до „Риц“ още тази вечер.
— Няма проблем.
Новината, че Габриел и Елена са пристигнали в Москва, се получи в командния център под Гроувнър Скуеър в 18,19 часа местно време. Греъм Сиймор стана от стола и масажира мускулите в долната част на гърба си.
— Тази вечер не можем да направим нищо повече. Какво ще кажете да отидем на празнична вечеря в ресторанта на хотел „Дорчестър“? Моята служба черпи.
— Не обичам празненствата по време на операция — отсече Шамрон. — Особено когато трима от най-добрите ми агенти са на руска земя и още трима пътуват натам.
Картър сложи ръка върху рамото на Стареца.
— Хайде, Ари, В момента не можеш да направиш нищо друго, освен да седиш тук цяла нощ и да се тревожиш до смърт.
— Точно това смятам да направя.
Ейдриън се намръщи и погледна към Греъм Сиймор.
— Не можем да го оставим тук сам.
— Какво ще кажеш за малко готова индийска храна?
— Кажи им да не се оливат с подправките. Стомахът ми вече не е това, което беше.
