И ако изобщо го направеше, щеше да го направи сега. Тя бе развалила годежа си с господин Грей, подтикната от дружните усилия на сестра му Кейт и на самия него — Вавасор бе убеден в това и имаше някакви основания да го вярва. Освен това бе много вероятно Алис да поднови този годеж, ако я оставят да го направи. И въпреки своята свръх интелигентност, благодарение на която се бе научил да възприема обичаите и церемониите с философско безразличие, той все още бе податлив на някои напълно човешки слабости и мисълта да отнеме от Джон Грей онова, което той почти бе отнел от него, го изпълваше със задоволство. Би предпочел Алис да споделя неговото мнение относно абсурдността на неразрушимите връзки, но на този свят едва ли имаше по-невъзможна задача от това да накараш Алис Вавасор да възприеме тази идея. Джордж Вавасор беше дързък и безстрашен мъж, но дори той не би посмял да я защити в присъствието на братовчедка си.
И какви бяха неговите перспективи в този момент? Имаше големи амбиции и се надяваше, че ще успее да ги осъществи, стига всичко да се развие по план през следващата година или две. Все още беше беден мъж, който някога е бил богат, но от някогашното му богатство бе останало достатъчно, за да се надява, че ще успее да влезе в парламента. Беше покрил разходите на предишния си опит и можеше да си позволи да плати за сегашния на кредит. Ако се увенчаеше с успех, щеше да получи достъп до начин на живот, който бе приятен сам по себе си, но и престижен. Но как щеше да покрие разходите си през следващата година или дори две? Дядо му все още бе жив и това едва ли щеше да се промени през следващите две години. Ако се оженеше за Алис, щеше да го направи с идеята да си присвои парите й. Тя щеше да научи, всъщност вече бе научила от самия него, колко рисковано бе неговото начинание. Но той я познаваше достатъчно добре и знаеше, че бе от онези жени, които смело биха заложили всичките си пари, но никога и при никакви обстоятелства не биха заложили репутацията си. Той не би се осмелил да я убеждава в достойнствата на своята идея за безполезността на брачните връзки, но дори за миг не би се поколебал да й заяви, че възнамерява да изхарчи всичките й пари през първите две години на брака им!
Джордж все още бе в креслото си, потънал в мисли, с малката недокосната чаша бренди до него, когато чу как часовникът от другата страна на реката удря три. Тогава се надигна, грабна свещите от масата и се премести зад бюрото в другия край на стаята. „Не е нужно да го изпращам, когато го напиша, каза си той. И най-вероятно няма да го направя.“
След това взе един лист хартия и написа следното:
