„Скъпа Алис,
Едно време имах привилегията да започвам писмата си към теб с много по-недвусмислен израз на любов, отколкото думата по-горе предполага, като например «мила моя», но загубих тази привилегия в глупостта си и тя бе отдадена на друг. Но ти реши, с искрената и почтена целеустременост, която е толкова типична за теб, че е редно да оттеглиш и тази привилегия. Едва ли има нужда да казвам, че нямаше да ти пиша по този начин, ако не се бе почувствала длъжна да го направиш. Сега отново те моля да станеш моя жена. Въпреки всичко, случило се между нас в миналото и въпреки всичките ми себични прегрешения, аз винаги съм те обичал и мисля, че ти винаги си знаела това. Смея да твърдя, че любовта ми към теб беше искрена от началото до края и съм сигурен, че ми вярваш. Всъщност не мисля, че някога си се съмнявала в любовта ми.
Въпреки това, когато ми каза, че вече нямам право да се надявам да те направя своя съпруга, аз не бях в позиция да споря. Ти направи онова, което би направила всяка жена, която не иска да стане жертва на любовта си. След това се запозна с господин Грей и въпреки горчивите чувства, които изпитвах, докато траеше вашият годеж, аз не направих опит да застана между теб и живота, който бе избрала. Казвайки това, аз не забравям думите, които отправих към теб миналото лято в Базел, когато, доколкото знам, ти все още възнамеряваше да се омъжиш за него. Но казаното тогава е нищо в сравнение с онова, което, с огромно усилие на волята, се въздържах да кажа. Не знам дали помниш онези думи, но несъмнено щеше да ги забравиш, а може би дори нямаше да ги забележиш, ако сърцето ти беше в Недъркоутс.
Но всичко това не означава нищо. Ти отново си свободна жена и аз отново те моля да се омъжиш за мен. И двамата сме по-стари от предишния път, когато се обичахме и може би вече виждаме брака в различна светлина. Тогава мислехме предимно за любовта си един към друг. И дано тя продължава да бъде в мислите ни и сега! Може би се заблуждавам, когато твърдя, че тя вече не е по-важна за мен от всяка друга причина. Но и двамата достигнахме онзи период от живота си, когато, разсъждавайки над едно предложение за брак, ние мислим повече за приспособимостта си един към друг, отколкото преди. За себе си мога да кажа, че моят характер и моите наклонности ме правят неподходящ съпруг за жена от простолюдието. Знаеш как живея, какви са надеждите и шансовете ми за успех. Рискът от крах е много голям. Възможно е да се проваля в своето преследване на репутация и почтена кариера. Всъщност шансовете за провал са по-големи от шансовете за успех. Но каквито и да са шансовете ми, ще продължавам да опитвам, поне докато средствата за постигането на тази цел са на мое разположение. Ако утре станеш моя жена, ще очаквам да разполагам с парите ти и да ги използвам, ако се наложи, в битката за място в парламента. Едва ли е нужно да казвам, че не ти предлагам брак заради парите ти, но ако приемеш да станеш моя жена, ще очаквам помощ от теб: може би пари, но най-вече морална подкрепа.
И сега, Алис, скъпа моя Алис, отново ще те попитам — ще се омъжиш ли за мен? Бях наказан и приех това наказание смирено. Нямаш основание да се съмняваш в любовта ми. Откакто можех да те прегръщам през кръста, не съм прегръщал друга. Откакто устните ти бяха мои, не съм поглеждал ничии други. Откакто ти беше мой съветник, не съм имал други съветници, ако не броим клетата Кейт, чието желание най-сетне да се оженим е почти толкова силно, колкото е моето. И не смятам, че имаш основание да се съмняваш в разкаянието ми. Не че заслужавам похвала за него, тъй като това разкаяние е съвсем естествен резултат от загубата, която претърпях. Засега Провидението беше милостиво към мен, тъй като не направи тази загуба необратима с един твой брак за господин Грей. Искам внимателно да обмислиш предложението ми и да ми кажеш дали би могла да ми простиш и да ме заобичаш отново. Дали се лаская, когато си мисля, че по-скоро бих се усъмнил в прошката, отколкото в любовта ти?
Трябва да вземеш предвид всички аспекти на този въпрос, преди да ми отговориш. Настоявам да го направиш внимателно и затова ще очаквам отговора ти най-рано след седмица. Едва ли искаш да прекараш остатъка от живота си неомъжена. Дори бих казал, че за да постигнеш целите си, трябва да се обвържеш с мъж, който ги споделя. Именно по тази причина се видя принудена да прекратиш връзката си с мъжа, чието предложение за брак бе приела. Но смея да твърдя, че при нас няма да има такова несъответствие. Именно защото вярвам, че в това отношение си подхождаме по начин, по който малко мъже и жени си подхождат, аз отново те моля да станеш моя жена.
Ще получиш това писмо в имението Вавасор, където ще бъдеш в компанията на дядо ми и Кейт. Не съм й казвал, че смятам да ти пиша. Ако ми отговориш така, както се надявам, ще използвам възможността на повторния ни годеж, за да се сдобря със стария джентълмен. Той не ме разбира и се отнася ужасно с мен. Но съм готов да му простя, ако ми позволи да го направя. В такъв случай двете с Кейт трябва да уредите тази среща и смятам да пристигна във Вавасор, докато вие все още сте там. Но може би избързвам с плановете си и броя пилетата, преди да са се излюпили. От теб зависи дали те някога ще се излюпят.
Ако отговорът ти е отрицателен, не споменавай идеята ми да се помиря с него. При такива обстоятелства подобно помирение би било невъзможно. Ох, Алис, как се надявам той да не е отрицателен! Вярвам, че ме обичаш. Женската ти гордост е нещо благородно и прекрасно, но тя вече бе задоволена и ако наистина ме обичаш, може би е време да я преглътнеш.
Скъпа Алис, ще станеш ли моя жена?
Твой предан приятел, независимо от отговора ти,
