В отговор на това Алис изрази обичайните си възражения и лейди Гленкора, както обикновено правеше, я нарече глупачка.
Склонен съм да мисля, че господин Грей знаеше какво прави. Лейди Гленкора веднъж му се скара за това, че не предприема нищо.
— Ще заминем за Италия, преди въпросът да бъде решен — рече тя. — И се съмнявам, че ще можете да дойдете с нас, ако не е.
Господин Грей отвърна, че няма никакво намерение да идва с тях в Италия.
— Тогава въпросът ще бъде отложен с още година-две, а пък и двамата вече сте доста стари.
— Ние старците имаме търпение — отвърна Грей, смеейки се.
— Ако бях на ваше място, щях веднага да отида при нея и да й кажа, без никакви увъртания, че трябва да се омъжи за мен, след което щях да я разтърся. Сигурен съм, че ако й се накарате, тя ще се вразуми.
— Защо вие не пробвате това, лейди Гленкора!
— Не мога. Тя се кара на мен, а не обратното. Вие също ще й се карате, след като се ожените. Двамата е господин Палисър много си приличате. Толкова сте непорочни, че една жена не би могла да открие дори дупчица в някой от чорапите ви.
Но лейди Гленкора грешеше. Нямаше съмнение, че Алис щеше търпеливо да изслуша укорите на своя любим и да признае греховете си към него със себеотрицанието, което той би очаквал от нея, но в никакъв случай нямаше да бъде склонна да му се подчини по въпроса, по който той имаше нужда от нейното подчинение. Господин Грей разбираше, че тя първо трябваше да прости на самата себе си за злината, която бе извършила (или поне частично да си прости за нея), преди да може отново да се сгоди за него.
Дните им в Люцерн минаваха тихо и безметежно. Преструваха се, че четат, пишеха много писма, плаваха с лодки и яздеха понита… но после язденето на понита бе внезапно прекратено след категорична забрана от страна на господин Палисър. Причината за тази забрана трябва да бъде обяснена и ще направя това сега. През този период на разходки с понита и лодки, каретата, която лейди Гленкора ненавиждаше, не се ползваше и тя си прекарваше отлично без нея. Господин Палисър получаваше политически писма от Англия, които караха устата му да се пълни със слюнка, а сърцето му с тъга. По тази причина бе станал много раздразнителен. Парламентът не беше в сесия и правителството, разбира се, щеше да остане непокътнато до следващия февруари. Но не беше ли възможно да присъства на кърпенето, когато се отвореше следващата дупка в кабинета? Господин Палисър беше верен на думата си и бе обявил намерението си да отсъства поне една година. Продължаваше да обсъжда предстоящите си пътувания с Грей, сякаш бе невъзможно те да приключат преди следващия Великден. Въпреки това въздишаше по Уестминстър и милееше за алманасите, които се трупаха в Мачинг. Но после до него достигна една неочаквана новина, която разстрои всичките му планове, сложи край на язденето на понита, направи Алпите непроходими и железопътните линии опасни, прокуди Бурго Фицджералд от мислите му и го обърка дотолкова, че вече дори не можеше да изчислява грешките на сегашния канцлер на хазната. Целият му свят бе изваден от дълбините и издигнат до абсолютните висини. Лейди Гленкора бе прошепнала в ухото на съпруга си, че бе възможно да е… въпреки че още не бе напълно сигурна… но бе много вероятно… След това бе избухнала в сълзи и бе положила глава на гърдите му, когато той седнал до нея на леглото.
