Тя отново се зае с картофите. Миша седна до кухненската маса и започна внимателно да я наблюдава, като от време на време избъбряше по нещо банално до автоматизъм относно любовните романи. Мъж, който добре познава и с удоволствие чете такъв род литература, е огромна рядкост и Доценко след дълги размисли си избра именно такова хоби, макар че от любовните романи му се гадеше. Но жените се хващаха на тази въдица, дето се казва, от раз. Хващаха се дори онези, които не обичаха и не четяха такива романи. Хващаха се просто поради необичайната ситуация. Човек може по принцип да не обича кучета, но е невъзможно да не обърне внимание на куче с две глави. Ето вече две години Миша Доценко купуваше и грижливо, с молив в ръка, изучаваше любовните истории, написани от чуждестранни писателки, търсеше и си отбелязваше прилики и разлики, стараеше се да запомня заглавията и имената на персонажите. „Хобито“ се оказа много полезно и колкото повече ставаха жените, които бе успял да предразположи и с чиято помощ бе получил необходима за разкриване на престъпления информация, толкова повече намаляваше отвращението му към тези книжки. Беше почти същото, което бе изпитал в детството си във връзка с изварата. При спортуването като малък Миша на няколко пъти си чупи ту ръка, ту крак, и то в ситуации, при които негови приятели се отърваваха с обикновени натъртвания. Тогава лекарят каза на майка му, че при момчето се забелязва недостиг на калций и това води до повишена крехкост на костите. Трябва да пие специални препарати и да яде повече продукти, съдържащи калций, предимно сирене и извара. Миша не можеше да понася изварата, повдигаше му се от нея, но майка му упорстваше… След една година се разбра, че костите му са се заздравили и вече не се чупят при всяко падане. След две години Миша можа да се върне към спорта, а омразната извара продължава да яде до ден-днешен. В края на краищата тя не е толкова отвратителна, щом от нея има очевидна и осезаема полза.
Докато запълваше пространството с разсъждения за героите и героините на чуждестранни любовни романи, Миша Доценко наблюдаваше колко ловки и точни са движенията на гостенката му. Тя лъже, че не умее да готви, помисли си изведнъж той. Ами че това е клопка, обикновена клопка за мъжете. Ах ти, Анечка! Да, ти наистина се хвърляш на врата на всеки, който ти обърне внимание, и през дългите години в арсенала ти се е натрупал голям избор от хватки. Далеч не си толкова простодушна, колкото изглеждаш на пръв поглед.
— … между другото този роман беше екранизиран, според мен — съвсем несполучливо. Гледали ли сте филма „Грейналата бездна на любовта“? Прожектираха го някъде в средата на декември.
— Не — отговори тя, без да се обръща.
— Наистина ли не сте го гледали? Може би просто сте забравили? В него Ричардсън играе ролята на Майкъл.
— Не, не съм го гледала. Хубав ли е?
— Не точно. Книгата е много по-хубава…
Така, ти не издържа първата проверка, Анечка Лазарева. Доценко се бе готвил за запознаването с момичето много сериозно, предварително бе премислил в какво ще опита да я изобличи. По-точно — бе проучил внимателно телевизионните програми за вечерите, когато са били извършени седемте убийства, бе запомнил какви предавания и филми са били излъчени в тях. Американският филм „Грейналата бездна на любовта“ бе излъчен именно вечерта и в часа, когато беше извършено четвъртото убийство. Ако Анна го бе гледала, това би могло да се приеме за алиби. Естествено би трябвало след това да се провери дали тя наистина е гледала филма именно през декември и именно по телевизията, а не на видео, но това поне би могло да стане отправна точка.
— Миша, къде държите пипера?
— В шкафчето, вдясно от вас. Там са и всички други подправки. Аня, вие спортували ли сте?
— Играех баскетбол — отговори кратко тя.
— Имахте ли успехи?
— Доста.
— Отдавна ли напуснахте спорта?
— Вече две години. В кой тиган пържите месото?
Доценко разбра, че Анна отбягва да говори за спортната си кариера. Какво пък, съвсем естествено е, щом й е неприятно. Я да проверим наистина ли й е толкова неприятно?
— А защо напуснахте спорта?
— Остарях. В коя купа да нарежа салатата?
Доценко стана и извади от кухненския шкаф красива пластмасова салатиера.
— Заповядайте. Но на колко сте години? Или е неприлично да се пита за това?
— На двайсет и девет. Миша, хайде да не говорим за това, може ли? Разказвахте ми за екранизациите.
— Да, добре че ми напомнихте. Тъкмо исках да ви попитам за нещо като експерт, защото все пак ми е трудно да преценя как жените усещат нещата. Чели ли сте „Твоят нежен образ“?
— Чела съм я.
