Снощи беше рожденият ден на Игор Лесников. Но, първо, никой никога не беше отменял традицията да се празнуват рождените дни с колеги от службата — дори във времената на борбата срещу алкохолизма. И, второ, такива празнувания — във всеки случай в техния отдел — не се превръщаха в колективни наливания, а по-скоро напомняха приятелско събиране — вярно, не без алкохол, но никой не го и отричаше.
Настя разбра, че е време да поеме удара върху себе си. Нали именно тя вчера след разговора с професор Самойлов разреши на Миша да не отива на среща с баскетболистката, която вече му бе дошла до гуша.
— Владимир Борисович — каза тя и стана, — това беше моя инициатива. Смятам, че работата с Лазарева може да се прекъсне за известно време.
— Вие смятате, така ли? — Мелник вдигна вежди, при което на лицето му се изписа такова изумление, сякаш Настя нито по служебни задължения, нито по природен закон имаше право да мисли и да има собствено мнение. — И на какво основание, ако позволите да попитам, смеете да предполагате, че може да се изпуска от поглед убийца, удушила седем души? Нямате търпение да получите осми труп ли? Или се казвате Мелник и смятате, че можете самостоятелно да вземате решения и да давате указания на по-младши от вас служители? Обяснете ни, Анастасия Павлбвна.
— Вчера завърших подробния анализ на данните за всичките седмина потърпевши и смятах днес да ви докладвам резултата. Имам всички основания да смятам, че тези епизоди може и да са свързани помежду си, но не и от личността на престъпника. Зад всичко това стои някакъв друг механизъм, а не помраченият разсъдък на един човек, на маниак.
— Глупости! — отсече Мелник. — И вие самата не може да не разбирате, че това са абсолютни глупости. Просто искате да защитите Доценко. Незабавно възобновете работата с Лазарева. Незабавно! Само това оставаше — да я изтървем. Докато всяка вечер край нея е Доценко, поне можем да бъдем спокойни и целенасочено да търсим доказателства за вината й. Ако пък тя отново убие някого, вината ще бъде наша. А по-конкретно — на Каменская и Доценко. Смятам, че не е нужно да ви обяснявам, че в такъв случай ще трябва да сложите на бюрото ми рапорт за преместване в друга служба, където вашите самонадеяност и непрофесионализъм ще нанасят по-малко вреда.
— Владимир Борисович, това е безсмислена загуба на сили и време — упорито възрази Настя. — В делото за удушвача се увлякохме по една-единствена версия просто защото първоначалното събиране на информация даде възможност да подозираме Лазарева и тогава забравихме да разработваме други варианти. А всъщност уликите по отношение на Лазарева не са толкова много, че да се занимаваме единствено с нея. Аз настоявам, че трябва да се проверяват и други версии.
— Вие настоявате? — злобно повтори Мелник. — Ще настоявате във вашата кухня, когато обсъждате с мъжа си менюто за обед. А сега ще имате добрината да изпълнявате моите нареждания. Няма да изпускате от поглед Лазарева. Няма да пропускате нито една вечер. Ако трябва, ще включим и други служители, но тази баскетболистка за нас е обект на внимание номер едно. Ясно ли ви е?
Настя мълчаливо кимна и седна на мястото си. Какво пък — така си е! Мелник не е Гордеев, с това трябва да се свиква. Сама си е виновна, позволи си да се отпусне и да действа, както беше свикнала при предишния началник. И Миша изложи. Глупачка! Щом не можеш да промениш ситуацията, промени отношението към нея. Този принцип винаги я беше спасявал. Но дали е права да смята, че трябва да променя отношението, защото не е в състояние да промени ситуацията? Може би е в състояние да промени именно ситуацията? По какъв начин ли? По най-простия. Като избяга от Мелник. Не е нужно да се нагаждаш към началник, с когото не можеш да се сработиш, ако имаш възможност да получиш друг началник. Заточни например.
До края на съвещанието Настя така и не схвана същината на обсъжданите въпроси, понеже беше потънала в обмислянето на внезапно хрумналата й идея. Още от началото, когато се разбра, че ще повишават Гордеев, тя мислеше в едно и също направление: как ще работи под ръководството на новия шеф. И още от първия ден, когато се появи Господаря-Мелник, внимателно следеше неговите думи и постъпки, опитвайки се да проумее неговата логика и изискванията му, стараейки се да се приспособи към неговия стил на работа и начин на мислене. И през ум не й минаваше, че може да разглежда въпроса в съвсем друга светлина. Да, Мелник не й харесваше, но тя търсеше оправдания за неговите действия и често ги намираше. И дори бранеше новия началник пред колегите си, пред Юра Коротков например. И защо беше всичко това? Защо трябваше да хаби душевните си сили за Господаря, когато можеше просто да напусне? И да работи с човек, който я разбира и й вярва.
Миша Доценко стоеше пред Настя съвсем объркан и вече цели десет минути се опитваше да се извини. Макар че нямаше за какво да се извинява.
— Само ако можех да предположа, че ще реагира така, снощи щях да се постарая да не се мяркам пред очите му. Но кой да знае! Анастасия Павловна…
