Внезапното появяване на красивия журналист на име Михаил в живота й толкова приличаше на измислената от самата нея приказка за прекрасния принц! Висок, модерно и скъпо облечен, той разбираше от литература, подаряваше цветя — всичко това приличаше на превърнал се в действителност филм, който Анна мислено бе гледала стотици пъти. Ето защо тя възприе изчезването на този ухажор като катастрофа. Та нали сънят вече бе започнал да се сбъдва…
Виж, странният мъж на име Евгений Илич не беше предвиден от никаква приказка. Колкото и да бе мечтала Анна Лазарева за щастливата любов, в тези мечти никога не се бе мяркал среден на ръст мъж не в първа младост, който една вечер в буквалния смисъл ще я забърше, ридаеща и подпухнала от плач, в метрото. И може би именно тази „непредвиденост“ на новия й познат позволи на Анна да бъде с него естествена поне в първите часове на познанството им, да не увисва на врата му, а настойчиво да го моли да си тръгне.
Виж, на близост с него тя се съгласи на драго сърце — вероятно поради причините, за които така прозорливо се досети Паригин. И когато на сутринта се събуди в непознатото жилище до Евгений, Анна почувства, че болката от загубата на прекрасния принц вече не е толкова силна, колкото беше предишната вечер. Тя не си създаваше напразни илюзии и не се опитваше да си втълпи, че Михаил е бил зает с нещо и затова не е могъл да дойде. Не, всичко беше очевидно от самото начало, още от момента, когато той започна да се преструва, че не разбира намеците на Анна за съществуването на жилище, където могат да останат само двамата. Глупачка, каква глупачка беше само! Ами че ако я искаше, той щеше да я вкара в леглото си още първата вечер, когато я заведе вкъщи. А тя, идиотката, още на втория ден хукна да търси жилище, плати предварително за цял месец, всяка вечер очакваше, че ето днес, днес… Сега не биваше да се опитва да си обяснява с някаква заетост факта, че снощи той не бе дошъл. Всичко беше ясно. От самото начало си личеше, че всичко ще свърши така. Тя не му беше нужна. А как само се беше размечтала! Ето така става винаги с нея: отначало си въобразява какви ли не романтични глупости, а после изпада в истерия.
Анна отметна одеялото, тихичко се измъкна от леглото и се шмугна в банята. Бързо взе душ, но когато посегна за хавлиената кърпа, в гърлото й отново се надигна буца. Тази хавлиена кърпа — съвършено нова, специално купена — тя бе донесла тук заедно с другите си дребни покупки, подготвени за пиенето на чай, с надеждата за любовна среща с Михаил. Е, как може да бъде такава… Сега в леглото вместо Михаил лежи някакъв странен чичка, който никак не прилича на романтичен герой. И то с цяла глава по-нисък от нея. Защо, защо всичко в живота й се подрежда така глупаво?
С приведени рамене и едва пристъпвайки, тя излезе от банята, върна се в стаята и приседна в края на леглото. Не й се искаше да навлича дънките и джемпъра върху току-що измитото и още влажно тяло, а тук нямаше пеньоар. След няколко минути Анна започна да трепери. Евгений лежеше неподвижно и дишаше равномерно — явно спеше дълбоко. Беше й жал да го буди, но и не искаше да ляга отново под одеялото. Посегна за фланелката и чорапогащника и в този момент Евгений отвори очи.
— Трябва да излизаш ли? — попита той и гласът му изобщо не беше сънен.
— Не, но вече се събудих, а не обичам да се излежавам. Ти поспи още, ако искаш.
— А ти какво ще правиш?
— Ще ида до магазина, наблизо е, и ще купя нещо за закуска.
— Ще идем заедно — каза той решително и отметна одеялото.
Снощи, когато правиха любов, в стаята беше тъмно и едва сега, на дневна светлина, Анна успя да огледа тялото на своя случаен партньор. Въобще не беше лош тоя чичка! Фигурата му беше направо страхотна, та той сигурно беше на около 50 години, космите на гърдите му вече побеляваха, а нямаше нито грам излишни тлъстини — само мускули. Дълги и стройни крака, тесни бедра, широки рамене. Гледай ти! А облечен изглежда като…
Тя не успя да подбере мислено подходящата дума. Абе просто изглежда обикновено, като много петдесетгодишни мъже, чиито мускули увисват от заседналия начин на живот, отглеждат си коремче, а краката им се сбръчкват. Тя изпита непреодолимо желание да намери у този мъж качества, които биха оправдали снощния й порив и същевременно биха принизили неверния любим. Михаил сигурно беше мамино синче — капризно, разглезено, изнежено — и едва ли някога бе спортувал. Сигурно се срамуваше да се съблича пред момичетата — няма мускули, краката му криви… А може и да е направо импотентен? Затова не бе търсил близост. Ама разбира се, най-обикновен импотент, затова още не е женен. Или може би е педераст… Неслучайно женските любовни романи са му любими. А Евгений като партньор дори много си го бива — силен, умел, без комплекси…
Тя толкова дълбоко бе потънала в мислите си, че не бе забелязала кога Евгений се бе облякъл и измил.
— Какво има, Аня? Нали смяташе да се обличаш?
— А, да! — сепна се тя и започна бързо да навлича дънките си.
