Първоначално тя не каза нищо, но по лицето й прочете — видя, усети, долови — нямаше представа как точно емоциите й са стигнали до него — смесица от любов и приемане. А също така — огромно облекчение, че още веднъж се е върнал жив.
Попита го със затрогващо нехайство дали би искал закуска.
Оранжевото яке улови лъчите на изгряващото слънце и пламна като животворен огън, като ярко обещание. Той излезе от колата и я обгърна с ръце. Държеше я и я притискаше толкова дълго и нежно, като че тя въплъщаваше самия живот.
