Намисли си число полностью

Кроткият отговор на Гърни, в който нямаше и намек за възражение, за миг извади Родригес от равновесие. В настъпилата пауза Шеридън Клайн взе думата:

— А защо се е противопоставил на намесата на полицията?

— Смяташе, че полицията е прекалено тромава и некадърна, за да постигне добър резултат. Вярваше, че няма да успее да го предпази, но пък има голяма вероятност да създаде пълен хаос, с което да направи много неприятна антиреклама на института.

— Това е смешно! — повиши засегнато тон Родригес.

— „Слон в стъкларски магазин“ е изразът, който използва на няколко пъти. Категорично беше решил да не съдейства на полицията — да не я допуска в границите на имота, да не позволява да контактува с гостите му, да не предоставя никаква информация. Всъщност имаше голямо желание да предприеме съответните правни действия при най-малкия знак за намеса на полицията.

— Добре, но искам да знам… — започна Родригес, но отново бе прекъснат от познатия вече сигнал на телефона на Хардуик.

— Хардуик слуша… Добре… Къде?… Страхотно! Добре, много добре. Благодаря. — Той прибра телефона в джоба си и съобщи на Гърни с глас, достатъчно силен, за да чуят всички: — Открили са куршума. В една от вътрешните стени. Всъщност в централното помещение на къщата, директно по права линия от задната врата, която очевидно е била отворена, когато е стреляно.

— Поздравления — обърна се сержант Уиг към Гърни, а после и към Хардуик: — Някаква представа какъв е калибърът?

— Смятат, че е 357, но ще изчакаме балистиците да се произнесат.

Клайн се замисли, след което зададе въпрос, без да го адресира конкретно към някого:

— Възможно ли е Мелъри да е имал и други причини да не желае присъствието на полицията край себе си?

А пък Круз Две, с изкривено от смущение лице, добави собственото си питане:

— Какво, по дяволите, означава „Балон в стъкларски магазин?“

По времето, когато прекоси дивата пустош на планината Кетскилс и стигна до своя чифлик край Уолнът Кросинг, изтощението го бе обзело напълно, предизвикано от емоционалната мъгла, в която се смесваха глад, жажда, неудовлетворение, тъга и съмнение в собствените способности. С настъпването на ноември и приближаването на зимата дните ставаха все по-кратки, особено в долините, където заради заобикалящите ги планини се свечеряваше стряскащо рано. Колата на Маделайн я нямаше до градинската пристройка. Снегът, донякъде разтопен от слънцето по обед и замразен отново от вечерния студ, скърцаше под обувките.

В къщата цареше гробна тишина. Гърни запали стенната лампа над плота за готвене в кухнята. Припомни си, че тази сутрин Маделайн бе споменала нещо за планираната за днес вечеря — че е отменена, защото имало някаква среща, на която всички жени искали да присъстват, но подробностите му убягваха. Тоест, нямаше нужда от скапаната хикория все пак! Постави едно пакетче черен индийски чай в чаша, напълни я на чешмата и я постави в микровълновата. После по навик се насочи към креслото си в другия край на помещението. Отпусна се на него и качи краката си върху една дървена табуретка. Две минути по-късно сигналът на микровълновата печка бе възприет като част от мрачния сън, в който бе потънал.

Събуди се от шум от стъпки: Маделайн. И може би си въобразяваше, но му се стори, че стъпките изразяват гняв. А също и че посоката и отдалечеността им от него предполагаха, че го е видяла заспал на стола, но е решила да не говори с него. Отвори очи и я видя да излиза от кухнята. Отиваше към спалнята им. Той се протегна, измъкна се от дълбините на креслото, взе си една носна кърпичка от страничния плот и издуха носа си. Чу наблизо да се отваря вратичката на гардероба — с една идея по-рязко, отколкото бе нормално — и след минута тя се върна в кухнята. Беше сменила копринената си блуза с безформен суичър.

— Събудил си се — отбеляза тя очевидното.

Той пък го възприе като критика за това, че е заспал.

Маделайн светна малките лампи над основния плот и отвори хладилника.

— Вечерял ли си? — прозвуча като обвинение.

— Не. Имах много уморителен ден и когато се прибрах, само си направих чаша… о, по дяволите! Забравих го. — Отиде до микровълновата, извади чашата тъмен изстинал чай и я изпразни — включително пакетчето — в мивката. Маделайн отиде до нея, извади пакетчето и многозначително го пусна в кошчето за боклук.

— Самата аз съм много уморена. — За миг тя само поклати глава мълчаливо. — Не разбирам защо местните идиоти смятат, че е чудесна идея да се построи отвратителен затвор, опасан от бодлива тел, по средата на най-красивия окръг в щата!

Сега вече той си спомни. Тази сутрин му бе казала, че планира да отиде в града на срещата, на която щеше отново да се обсъжда спорното предложение. На дневен ред бе въпросът дали градът да кандидатства на територията му да се изгради учреждението, наричано от противниците си „затвор“, а от привържениците — „център за превъзпитание и лечение“.