— Нищо, което да не е задействано вече. В лабораторията работят по данните от кръвта; чужди влакна по и около жертвата; марка, разпространеност, характерни особености на ботушите; балистични съвпадения с куршума; анализират аудиозаписа на телефонния разговор на Мелъри с извършителя, със засилено внимание към страничните звуци, и търсят началната клетка на изходящото обаждане, ако е било от мобилен телефон; записи на разговорите по стационарен и мобилен телефон на настоящите гости; графологичен анализ на почерка върху бележките, плюс идентификация на хартията и мастилото; психологичен профил, базиран върху съобщенията и МО; повторна проверка на базата данни на ФБР за подобни заплашителни писма. Мисля, че това е всичко. Пропускам ли нещо, капитане?
Преди Родригес да отговори, а той, изглежда, не бързаше да го направи, асистентката на Клайн отвори вратата и влезе в офиса.
— Извинете ме, сър — каза тя с уважение, което явно беше специално за пред хората, — някоя си сержант Уиг е тук и иска да говори с капитана.
Родригес се намръщи.
— Кажете й да влезе — нареди Клайн.
Апетитът му за конфликти очевидно не бе заситен.
Безполовата червенокоса от срещата в центъра на БКР влезе. Беше облечена в същия обикновен син костюм и носеше същия лаптоп.
— Какво искаш, Уиг? — запита Родригес по-скоро с раздразнение, отколкото с любопитство.
— Открихме нещо, сър, което мисля, че ще ви заинтересува. Затова сметнах за най-добре направо да го донеса.
— Е?
— Отнася се за обувките, сър.
— Обувките ли?
— Туристическите обувки, закачени на дървото, сър.
— И какво за тях?
— Мога ли да го оставя на масичката за кафе? — попита Уиг, сочейки лаптопа.
Родригес погледна Клайн. Клайн кимна.
След трийсет секунди и няколко удара по клавиатурата пред тримата мъже на монитора изникнаха две снимки. Доколкото можеше да се прецени, това бяха съвсем еднакви отпечатъци от обувки.
— Тези вляво са действителните следи от местопрестъплението. Тези вдясно са отпечатъци, които ние направихме в същия сняг с обувките, намерени на дървото.
— Значи обувките, които са оставили следите, са същите, които намерихме на края на оставената в снега пътека. Нямаше нужда да идваш чак дотук, за да ни го съобщиш.
Гърни не се стърпя да го прекъсне.
— Мисля, че сержант Уиг е дошла да ни каже точно обратното.
— Искаш да кажеш, че обувките от дървото не са обувките, които е носел убиецът? — попита Клайн.
— Няма никаква логика! — раздразнено възкликна Родригес.
— В този случай няма почти нищо логично — контрира го Клайн. — Сержант?
— Обувките са същата марка, същият стил, същият размер. И двата чифта са чисто нови. Но определено са два отделни чифта. Снегът, особено сняг с температура, близка до точката на замръзване, дава отлична възможност за регистриране на детайли. Конкретната дребна характеристика в случая е ето тази малка деформация тук. — Тя посочи с остър молив към едно почти невидимо петънце на петата на обувката. Това бе снимката отдясно — на чифта от дървото. — Деформацията вероятно е производствена и се показва на всеки отпечатък, който направихме с тази обувка. Същевременно я няма на нито един отпечатък от намерените на местопрестъплението. Единственото правдоподобно обяснение е, че са направени от различни обувки.
— Със сигурност могат да се намерят и други обяснения — заяви Родригес.
— Какво имате предвид, сър?
— Просто посочвам вероятността, че нещо може би остава незабелязано.
Клайн се прокашля.
— В името на спора да предположим, че сержант Уиг е права и си имаме работа с два чифта — единият, носен от извършителя, а другият, останал закачен на дървото в края на пътечката. Какво, за бога, значи това? Какво ни говори?
Родригес гледаше сърдито в монитора.
— Не ни дава нито една полезна улика за залавянето на убиеца.
— Ти, Дейв, какво мислиш?
— На мен това ми говори същото, което и бележката, оставена върху тялото. Просто друг тип послание. И гласи: „Хвани ме, ако можеш, но едва ли — по-умен съм от теб“.
— Как, по дяволите, разбра това от наличието на втори чифт ботуши? — В гласа на Родригес се усещаше гняв.
Гърни отговори с измамливо спокойствие. Открай време така реагираше на гнева.
— Сами по себе си те нищо не ми говорят. Но ако ги прибавим към другите специфични детайли, цялата картина заприличва все повече на някаква сложна игра.
— Ако е игра, целта й е да ни отвлича вниманието. И успява — изсумтя подигравателно Родригес.
Гърни не отговори и Клайн го предизвика:
— Явно не си съгласен с това.
— Според мен играта не е само за отвличане на вниманието. Мисля, че в нея е целият смисъл.
Родригес стана от стола си възмутено:
— Ако нямаш повече нужда от мен, Шеридън, ще се връщам в офиса.
С мрачно изражение подаде ръка на Клайн и си тръгна. Клайн успешно прикри реакцията си на грубото му напускане.
— Е, кажи ми — попита той след малко, навеждайки се към Гърни, — какво не правим както трябва? Ясно е, че ти виждаш ситуацията по различен начин от Род.
Гърни сви рамене.
