— Да, пред хотелската им стая. Нашите докладват, че стаята е тъмна и тиха, а на вратата е окачена табела да не бъдат безпокоени. Обектите не са напуснали хотела.
— Значи са в стаята?
— Трябва да са там.
— Тогава защо нашите момчета са в коридора?
— Има проблем.
— Какъв проблем?
— ФБР също е там.
— Къде?
— При нашите, в буквалния смисъл на думата. Един агент, който също е в коридора. Не може да направи нищо, защото възприема нашите като четирима цивилни свидетели. Ние също не можем да направим нищо, защото знаем, че имаме свидетел от ФБР. Просто стоим и чакаме.
— В коридора?
— Да, точно пред стаята им.
— Сигурни ли сме, че те са вътре?
— Че къде другаде могат да бъдат?
— И двамата ли?
— Защо питаш?
— Защото се появи една информация.
— Каква?
— Бях доста озадачен от обаждането им до кораба майка и реших да взема някои предпазни мерки. Направих списък на нещата, с които трябва да се внимава. В него попадна и специалното хранилище за документи на хора под прикритие от Сто и десета. Без конкретна причина. Просто исках да съм сигурен, че правя всичко, каквото мога. Но току-що получих доста интересна информация. Една от фалшивите самоличности си е купила билет за полета на Ю Ес Еъруейс от Питсбърг до Лонг Бийч.
— За кога?
— За първия сутрешен полет, който е след около половин час.
— Само една фалшива самоличност ли?
— Останалите не показват активност.
— Име?
— Майкъл Денис Кихоу. Тоест мъжът. Което означава, че са се разделили. Очаквах това, защото жената разполага единствено с личната карта на Хелън Съливан, но те отдавна са си дали сметка, че никаква Хелън Съливан не може да се качи в никакъв самолет. Следователно решават, че Ричър ще излети сам за Калифорния. Това е логично. Той трябва да бъде там, но не и тя.
— Може би Търнър е сама в хотелската стая — каза Жулиета.
— Логично — отвърна Ромео. — Особено ако Ричър ще лети за Калифорния.
— Напълно, ако наистина ще лети.
— Трябва да установим това още сега. За целта ни е нужна сделка с ФБР — ние ще си траем, ако и те си траят. Или нещо подобно. Но нашите момчета трябва да проникнат през тази врата, и то веднага. Дори и агентът да влезе с тях.
Търнър искаше час по-скоро да се озоват във въздуха. Надяваше се, че охраната на летището все пак ще бъде някаква бариера, поне за онези четиримата, ако пристигнеха тук. Достатъчно беше да поговорят с шофьора на буса.
Единственият метал в джобовете им бяха шепа монети, които пуснаха в издраскана черна тавичка. После един след друг преминаха през детектора. Просто двама души без палта и обувки сред тълпата пътници. Облякоха якетата си, обуха се, разделиха си шепата монети и тръгнаха да търсят кафе.
Жулиета набра Ромео и съобщи:
— Нашите момчета са влезли в стаята. Обяснили на федералния, че се тревожат за своя приятел, и той моментално захапал. Отварянето на вратата заприличало на спасителна операция.
— И? — попита Ромео.
— Вътре нямало никой.
— Значи са на летището.
— И двамата?
— Пътничка за същия полет на Ю Ес Еъруейс е платила с кредитна карта, издадена от банка в окръг Арлингтън. Името й е Маргарет Вега.
— И? — попита Жулиета.
— Купила е билета си в последния момент. Сега, преди малко.
— И?
— Тя е била един от двамата пътници с издадени по това време билети. Другият е Майкъл Денис Кихоу. Парите са изтеглени от картите им в една и съща минута.
— Но как Търнър се е сдобила с кредитна карта на името на Маргарет Вега?
— Все още не знам, но ще разбера.
— Не е от специалното хранилище, така ли?
— Не. Вероятно става въпрос за реална личност. Може би служител на кораба майка. Ще проверя.
— Кога излита самолетът?
— Отвеждането на пътниците започва след петнайсетина минути.
— Окей, изпращам нашите момчета директно на терминала. Най-малкото ще проверят как стоят нещата на земята.
— И тук те изпреварих — обяви Ромео. — Те могат да минат през паспортния контрол и дори да се качат в самолета. Имаме места за двама, а останалите двама са първи в списъка на чакащите. Между другото, това се оказа доста трудна работа. Самолетът ще бъде пълен. Предай им, че бордните карти ще ги чакат на гишето за продажба на билети.
